Обсада на Белград (1456): Разлика между версии

Още повече, че значителната политическа и военна мощ на Унгарското кралство под управлението на Матияс Корвинус (Matthias Corvinus) трябвало да предприеме нещо с тази нерешителност. Мехмед ІІ бил също объркан от съпротивата на двама полу-независими васали на север от река Дунав, върху които той се опитал да упражни по голяма власт. В книгата „Дракула – Принцът с много лица”, от Raymond T. McNally и Radu Florescкu, се застъпва тезата, че Мехмед ІІ искал да завладее Белград за да спечили достъп до Унгарското кралство по река Дунав но бил възпрепятстван да постигне това след като бил разгромен от Влад III по време на „Нощната атака”. Султанът по-късно влязъл в конфликт с Stephen III of Moldavia, който завършил с още по-лошо поражение в битката при Vaslui и по-късно с пировата победа при Valea Albă. Вземайки предвид неговите агресивни амбиции, и заявления подсказващи, че той мечтае за завладяването на света, повечето историци се съгласяват с това, че Мехмед Завователя бил първоначално заинтересован да окупира Унгарското кралство и да пазшири завоеванията си в Европа до колкото е възможно, но бил възпрепятстван от поражението си при Белград и сдържан от военната сила на Матияс както и от яростната съпротива на влашките васали. Както Raymond T. McNally и Radu Florescкu излагат това, „султанът планирал да нанесе удар по основите на европейската цивилизация и събаряйкия да я постави под свой контрол.”.

Докато победата на Янош Хуниади при Белград и трайното наследство на неговите политически решения (Vlad ІІІ Набучвачът на колове и Стефан ІІІ, и двамата идват на власт с подкепата на Янош Хуниади и той бил готов на всичко само и само да постави на трона своя син Матияс (Matthias)) правейки заплашителния Мехмед ІІ много по-малка заплаха за Християнството, неговата мечта за повторно християнско завоюване на Константинопол никога не била реализирана. Янош Хуниади решил да не участва в обсадата на Константинопол тъй като нe бил достатъчно подготвен военно за да се бие с мощната армия на Мехмед ІІ по него време, като вместо това решил да защитава Унгарското кралство и да укрепи Балканския полуостров. [[Матияс Корвинус]] (Matthias Corvinus) не споделял идеята за Велика война срещу турците, и също така бил достатъчно въвлечен с политически спорове със Свещенната римска империя на своя запад, за да бъде толкова агресивен вононачалник и воин колкото баща си, така, че неговата роля била ограничена главно до това да защитава собствената си територия и да остава Балканските лидери да сами да понесат тежестта на борбата срещу Отоманските турци.

 

== Източници ==