Постпродукция: Разлика между версии

Първо видеокасетите, записани на външен терен или студио, се описват. В описа се включва всеки епизод, кадър и добър дубъл. След това касетите се гледат от този, който ще монтира. Той продължава описа и го обогатява със свои бележки и идеи. Описът, бележките и идеите са основата на монтажния план.

След това следва монтажа. Ако проектът е относително прост (например официална реч), видеозаписът се монтира до крайната си фаза. Ако проектът е по-сложен (документален филм, комедия), тогава се сглобява първи вариант на груб монтаж в работно копие, направено от копие на оригиналния носител – заснетите от камерата касети. Възможни са няколко варианта на грубия монтаж – някои кадри и епизоди се свалят, други се прибавят, променя се редът, съкращават се дължини и т.н. След постигане на съгласие между творческия екип и продуцента се прави окончателен вариант, т.е. фин монтаж от касетата майка върху бродкаст носител (носител, от който може да се осъществи излъчване).

Следващият етап е озвучаването. При малките проекти озвучаването се извършва в монтажната апаратна – прибавят се текст, музика и звукови ефекти. При по-големие проекти записите се осъществяват на отделни писти на дигитални носители, –наречени "бандове". Звуковите ефекти, музиката и говорът се записват, монтират се в синхрон с картината и се смесват на три отделни банда: говор, ефекти, музика. Тези три основни звукови писти се наричат „мишунг” на предаването. Смесването на трите на една писта е „мастър-мишунг”. Смесеният запис се записва на касетата майка.