Густав Хайнзе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 27:
}}
'''Густав Хайнзе''' ({{lang-de|Gustav Heinse}}), литературен псевдоним на '''Йозеф К. Клайн''' (''Josef K. Klein''), е [[Австрия|австрийски]] [[поет]] и [[преводач]], роден в Кастел нуово (днес Херцег нови) Далмация.
== Житейски и творчески път ==
През [[Първата световна война]] двадесетгодишният Хайнзе е пратен на италианския фронт. В спомените си той споделя: „Не беше нужно да преживея и четири битки на фронта, за да стигна още на млади години до един пацифистичен мироглед, отхвърлящ войната във всяка нейна форма... Самият аз по природа бях склонен към човеколюбие, така че за мене войната представляваше най-големият упадък на цивилизацията. Поради това не е чудно, че в моите литературни интереси се чувствах особено привлечен от кръга на творците [[Херман Хесе]], [[Рабиндранат Тагор]] и [[Ромен Ролан]]. Светогледът и жизненото поведение на тези забележителни поети, към които по-късно се присъедини и [[Райнер Мария Рилке]], и чиито творби четях с въодушевление в кратките спокойни часове в окопа, станаха естествено и мои. Реших да запиша в поетична форма страшните преживявания, които се повтаряха ежедневно и ежечасно и така постепенно да съставя дневник в стихове“.<ref name="klein">Екатерина Клайн, [http://www.spisanieplamak.com/noviabroi1208.html „Густав Хайнзе (Йозеф Клайн)“], сп. Пламък, кн. 1-2 2008</ref>
Някои от тези стихотворения, изпратени от фронта, излизат заедно с различни дописки в проза през 1916 и 1917 г. във вестници в Банат. През 1922 г. стихотворения от тази сбирка са отпечатани във Виенското литературно списание „Das Tagebuch“. Години по-късно (1937) Хайнзе издава тази стихосбирка под надслов „Горящата планина“ („Der brennende Berg“) в София. ▼
▲Някои от тези стихотворения, изпратени от фронта,
През 1924 г. Хайнзе бива изпратен като фабричен инженер от фирмата „Сименс & Халске“ Виена на работа в София. Тук той създава семейство и продължава литературните си занимания, като се отдава преди всичко на преводаческа дейност и става един от първите популяризатори на българската художествена литература - лирика и проза в немскоезичните страни. ▼
▲През 1924 г. Хайнзе бива изпратен като фабричен инженер от фирмата „Сименс & Халске“, Виена на работа в София. Тук той създава семейство и продължава литературните си занимания, като се отдава преди всичко на преводаческа дейност и става един от първите популяризатори на българската художествена литература - лирика и проза - в немскоезичните страни.
През 1938 г. е отпечатана антологията му „Bulgarische Gesддge“ („Български песни“), съдържаща стихотворения от Хр. Ботев, Пенчо Славейков, Яворов, Т. Траянов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Е. Багряна, Фурнаджиев. До края на живота си (1971) поетът превежда българска лирика с амбицията да разшири антологията. Тези преводни творби заедно с преводите на българска художествена проза (разкази от Йовков, Каралийчев) биват отпечатани в списания в Германия (Westermanns Monatshefte“, „Die Literatur“, „Der Tьrmer“), както и в излизащи на немски език списания в България като „Der Bulgarienwart“, „Bulgarische Wochenschau“, „Sofioter Nachrichten“. ▼
▲През 1938 г. е отпечатана антологията му „Bulgarische
Една от забележителните заслуги на Г. Хайнзе за популяризирането на българската художествена литература на Запад е неговият превод на романа „Тютюн“ от Д.Димов (издаден от издателство „Volk und Welt“ Берлин (1957) и подписан с гражданското име на преводача Йозеф Клайн. За кратко време преводът претърпява няколко издания.
45 години след смъртта на Густав Хайнзе издателство PIC Велико Търново осъществи лелеяната му мечта, като издаде неговата разширена антология „Български песни“ (
Но цялостна представа за поета и преводача Густав Хайнзе може да се получи, ако се вземе предвид и личното му творчество, преди всичко лириката. Особено продуктивен за поета е периодът през 30-те-40-те години на 20-и век, когато печати свои оригинални поетични творби: „Der brennende Berg“ („Горящата планина“ 1937), „Der Garten“ („Градината“ 1932 г). Поемата „Горящата планина“ е дневник в стихотворна форма. Тя отразява чувствата на автора от преживяното на фронтовата линия през Първата световна война в позиционните сражения на италианския фронт, предимно при Добердо, Монте сан Микеле.
Line 51 ⟶ 53:
След края на Първата световна война Густав Хайнзе (с гражданско име Йозеф Клайн) намира убежище в България, изживява тук своята голяма любов, която го пречиства духовно, дава му упование да намери нов път в живота, сродява го с българската литература и го свързва с България като с втора родина.
Хайнзе идва в България през 1924 г. като оформен поет в традицията на германската и австрийска художествена литература. Сам австриец, произхождащ от многонационална държава, където съжителстват множество етноси, поетът е носил в себе си винаги чувството, че Европа е общият дом на всички чада на стария континент, а в България, където винаги е имало етническа търпимост, той бива радушно приет в средата на българските интелектуалци, за което Ј се отблагодарява с многобройните си преводи на творбите на българските поети и писатели, като става един от първите популяризатори на българската художествена литература в немскоезичните страни.
Line 87 ⟶ 90:
В антологичния сборник са включени избрани поеми и балади, създавани в продължение на едно столетие (1875-1970).
== Бележки ==
<references/>
== Източници ==
| |||