Арфа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: he:נבל |
без уип, леко пооправяне но и от още обработка има нужда |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
[[Картинка:Harpist_playing.jpg|мини|Арфа]]
'''Арфата''' е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя има струни, които лежат в равнина, разположена [[перпендикулярност|перпендикулярно]] към резонаторната кутия. Всички арфи имат шийка, [[резонатор]] и [[струна|струни]]. Някои арфи имат и предна колона. Съвременната арфа е с [[педал]]и, благодарение на които може да се сменят [[бемол]]ите и [[диез]]ите. Арфата се смята за един от най-старите инструменти, след [[барабан]]ите и [[тромпет]]ите. Тя има най-общо форма на триъгълник, чийто корпус винаги изглежда като половината на камбана(извор:Христофор Друмев), покрита с дъска. [[Келтска арфа|Ирландските арфи]] имат възможността да сменят натуралните ноти в бемоли и диези чрез кукички. [[Себастиян Ерард]] е направил първата педална арфа, предвидена за кралица [[Мария Антоанета]].▼
В древността арфата е била много ценена, затова само аристократите свирели на нея. ▼
== История ==
Арфата е един от най-древните инструменти – изображения на арфа са открити в гробници и обелиски в Египет от около 2700 г. пр.н.е. Тя била употребявана и от древните гърци и римляни, а на Балканския полуостров е позната от III в. пр.н.е. През Средновековието арфата е била любим инструмент на странстващите музиканти (трубадури, трувери) и необходимост в аристократическото образование. В средата на XV в. е била изместена от семейството на лютните, но по-късно отново заема подобаващо място в живота на хората. През 1811 г. френският майстор Себастиан Ерар изработва арфа със 7 педала за двойно престрояване. В оперния оркестър е употребена за първи път от Хендел, от класиците е използва само от Глук в оп. “Орфей” и Бетовен – балета “Прометей”. От “Фантастична симфония” на Берлиоз (1830) арфата става постоянен и равноправен член на съвременния оркестър.
== Устройство ==
Арфата има триъгълна форма и се състои от опорен стълб (колона), шийка или седло във форма на лежаща буква S, резонаторен корпус, 46-47 струни като всички Ces са оцветени в червено, а всички Fes – в синьо и 7 педала. Арфата няма гриф.
С помощта на седемте педала, разположени в основата на арфата, се променя височината на тона. Всеки педал може да бъде преместен два пъти: при първото преместване всички едноименни струни се повишават с половин тон, а при второто – с още половин тон по-високо.
Основният строй на арфата е Ces dur. Тя е диатоничен инструмент.
== Нотиране ==
За арфа се нотира на две петолиния на виолинов и басов ключ, също като при пианото. Няма двойни диези и бемоли, често се използва енхармонична замяна. Тоновият обем е: 1Ces – gis4 (a4).
Тембърът на арфата е наситен с благородство, поетична красота, ефирност. Продължителността на тоновете зависи от дължината на струните. За прекъсване на звучността изпълнителя поставя леко едната или двете си ръце върху струните.▼
== Звучене ==
▲
Много характерен ефект при арфата е глисандото, което се получава с плъзгане на едната или двете ръце по струните (едногласно или акордово) във възходяща или низходяща посока. Акордите се изпълняват по два начина: арпежирано или неарпежирано. Възможни са флажолети – само първия тон на естествените, което се означава с нуличка над или под нотата.
В съвременния оркестър се употребяват една или две арфи, по-рядко повече: Н. Римски-Корсаков в оп. “Млада” използва три арфи, а Р. Вагнер в оп. “Рейнско злато” – шест.
== Известни арфисти ==
▲Тя има струни, които лежат в равнина, разположена [[перпендикулярност|перпендикулярно]] към резонаторната кутия. Всички арфи имат шийка, [[резонатор]] и [[струна|струни]]. Някои арфи имат и предна колона. Съвременната арфа е с [[педал]]и, благодарение на които може да се сменят [[бемол]]ите и [[диез]]ите. Арфата се смята за един от най-старите инструменти, след [[барабан]]ите и [[тромпет]]ите. Тя има най-общо форма на триъгълник, чийто корпус винаги изглежда като половината на камбана(извор:Христофор Друмев), покрита с дъска. [[Келтска арфа|Ирландските арфи]] имат възможността да сменят натуралните ноти в бемоли и диези чрез кукички. [[Себастиян Ерард]] е направил първата педална арфа, предвидена за кралица [[Мария Антоанета]].
▲В древността арфата е била много ценена, затова само аристократите свирели на нея.
Най-известни имена сред арфистите са:
{{Уикицитат|Арфа}}
{{Link FA|hu}}▼
[[Категория:Струнни инструменти]]
▲{{Link FA|hu}}
[[als:Harfe]]
| |||