Алваново: Разлика между версии

'''Алваново''' е [[село]] в Североизточна [[България]].▼

През 1872 г.[[Феликс Каниц ]](т.III) за Дунавска България и Балканите е записал “Едва след свършването на тия предварителни изследвания на могилите се простих с хубавата долина на стария пазарен град и потеглих покрай лъкатушната река “Къркъ Гиджиг су” по успоредното на нея шосе за Шумен. За безопасността на сравнително малкото разстояние до там бяха построени не по – малко четери беклемета от черкезкото заселване насам. Първото от тях съвсем близко до турското село Каръкъшлъ служеше за един нов ориентиращ пункт към север. Празнотата на нашата карта ме накараха да направя една рекогницировка (разузнаване) в южно направление. С бързо яздене аз достигнах една поляна в дъбовата гора и от там погледнах долу в много разклонената разкошно обработена равнина, средна долина на “Акили Камчия до Кьотеш” (сега село Кочово, Шуменски окръг). Стълбове от пушек минаретата и ярко осветените червени покриви свидетелстват за близостта на заможни села. Тази долина е страдала много през войните от реквизицията и разбойничество.▼

Ние се завърнахме при караула гдето беше останал драгоманина ми. Стражарите ни разказаха, че тук черказите – разбойници на разбойника “Аба”, които сме срещнали в гората от няколко седмици върлували в околността. При беклемето се съединяват реката Къркъ Гиджиг су и река Врана. След като прекосихме реката, следваше българо-турското село Алванкьой, обкръжено от овощни дървета. След него иде село Пухлар (Бухлар), седалище на всяващи срах и ужас сега черкези-разбойници. Аз слязох пред дворището на Мутар, близо до джамията, чието изплетено от върбови пръчки минаре приличаше на гълъбарник. Конака на бея не се различаваше по нищо от тия на другите покрити с гниеща слама колиби. Бея ме посрещна в дълго тясно сукнено палто. Той носеше в пояса си един пистолет, патрони в красиви сребърни патрондаши на гърдите, къс боен нож на бедрото и кожен калпак. Той ме покани любезно в своята стая, която беше необикновено уютна с килими, възглавници по софите. Подаде ми полуизгорели папироси, а жените му донесоха мляко в сребърна паница. Тук пренощувах.” ▼

Като свидетелство, което говори за това минало е названието на местността “Черкезкото”, която някога е била в землището на с.Буховци. Алвановските стопани изкупуват нивите от черкезите, които избягват от нашия край след освобождението на [[България]].▼

По-подробно за село Алван, което е принадлежало към кааза Джумая и Атик (духовно и административно седалище) – Джумая, е написано в салмането – годишник на Дунавския вилает за 1873/ 74 г. “имало 22 мохамедански (турски) къщи, 42 души от които подлежали на военна служба, плащали годишно вергия (данък) 1104 гроша. В селото имало 36 немюсюлмански (български) къщи, 126 души, от които подлежали на военен данък: плащали 3135 гроша вергия (данък) и 2624 гроша военен данък (бедел и аскерие). Общо турците и българите в селото плащали 21062 гроша десятък (юшур). В селото имало следните домашни животни: биволи впрегатни – 2 глави, дойни биволици – 28 глави, говеда впрегатни – 103 броя, дойни – 77 глави; коне (хергеле) – яздитни (бинек) – 1; кобили (късряк) – 23; овце – 838 глави; кози – 10 глави; магарета – 1; общ брой – 4062 глави (едър и дребен)”.▼

Както виждате село Алван е било подложено на ислямизация и турска асимилация. Тогава селото е било разделено на две махали от малката рекичка образувана от водата на голямата и малката чешми. Българската махала тогава – днес са къщите край читалището, а турската махала – къщите край кладенеца до стария бряст пред Маджаровата къща. На два пъти през войните населението е бягало от селото и е отивало в Ески Джумая (гр.[[Търговище]]).▼

Сведения в списъка за реквизиция на ечимика за турската войска има и за съседните села: с.Насухча (сега с.Макариополско), с.Бухлар (сега с Буховци от 1573 г.), с.Ашиклар с.Ашиково (сега с. Певец от 1648 г.),с. Каркашлъ (сега с.Пробуда от 1676 г.).▼

=== Транспорт ===▼

Транспортът до селото става с автобуси от [[Търговище]] и Шумен. На час път до с. [[Ловец (Област Търговище)|Ловец]] има на разположение и жп транспорт.На 2-3 километра североизточно е и летище Търговище,което в момента не работи.▼