Амиенски договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 17:
==Периодът след Амиен==
През лятото и есента на 1802 г., Париж се изпълва с посетители от британското висше общество. [[Уилям Хершел]] използва възможността да разговаря с колегите си от Френската обсерватория. В палатки и временни съоръжения, в двора на [[Лувър]]а от 18 до 24 септември се провежда третото „изложение на френски стоки“. Според мемоарите на личния му секретар — [[Луи Фовле дьо Булиен|Луи дьо Буриен]], Наполеон „се наслаждава най-много от възхищението, предизвикано от изложението сред многобройните чужденци, стекли се в Париж по време на мира.“.<ref>Цитат по [http://charon.sfsu.edu/publications/ParisExpositions/NapoleonicExpos.html Arthur Chandler, "The Napoleonic Expositions"]</ref> Сред посетителите е и [[Чарлз Фокс]], който е поканен на лична обиколка от министър [[Жан Шаптал|Шаптал]]. В Лувъра, в допълнение към
изложбата на съвременни творби в [[Парижки салон|Парижкия салон]], гостите могат да видят и изложба на италианска живопис (по които [[Джоузеф Търнър]] попълва цял скицник) и римски скулптури, събрани от цяла [[Италия]], по строгите условия на [[Толентински договор|договорът от Толентино]]. Дори и четирите коня на [[Марко (евангелист)|Свети Марк]], пренесени тайно през 1797 г., могат да бъдат разгледани във вътрешния двор.<ref>Francis Haskell and Nicholas Penny, ''Taste and the Antique'' (Yale University Press) 1981, pp ch xiv 'The Last Dispersals'.</ref> [[Уилям Хазлит]] пристига в Париж на 16 октомври 1802 г.: римските скулпури не го трогват, но той прекарва повече от три месеца, изучавайки и копирайки италианските майстори в Лувъра.<ref>Hazlitt, ''Table Talk:" "On The Pleasure Of Painting".</ref> Сред потока от британски посетители са семейства като това на [[Мария Еджуърт]], която прекарва зимата в Париж, но заминава набързо и пристига благополучно в [[Доувър]] на 6 март 1803 г.; баща ѝ, Ричард Еджуърт, обаче няма този късмет и началото на войната го заварва във Франция.<ref>Hon. Emily Lawless, ''Maria Edgeworth'', ch. viii ([http://digital.library.upenn.edu/women/lawless/edgeworth/chapter-VIII.html on-line text]).</ref> Друга писателка, [[Франсиз Бърнли]], отпътува за Париж през април 1803 г. да види съпруга си, конт Александър д'Арбле, но когато военните действия започват, е принудена да остане до 1815 г.
==Бележки==
| |||