Разлика между версии на „Голосеменни“

редакция без резюме
[[Картинка:Fichtennadel.jpg|thumb|right]]
Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Шишарките са силно скъсени видоизменени клинки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са еднополови - женски и мъжки, които при едни видове се развиват върху едно и също растение, а при други - върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най - широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 600 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки - женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове сеенатасемената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и каприсакипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
 
{{растения-мъниче}}
Анонимен потребител