Маджарите (наричани още '''унгри'''цици — {{lang-gr|ουγγροι}}) са исторически народ, формиран в Северна [[Азия]] и нахлул в [[Европа]] в края на [[9 век]]. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел [[кон]]ят. Маджарите са предците на днешните унгарци. П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно българско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно тъй като напоследък се смята, че българите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро ирански. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на [[Хазарски хаганат|Хазарския каганат]], обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани "турки" във византийските и мюсюлманските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, които описват системата на двувластие при тях — Гардизи:
В 906 год. придошлите маджари унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище (ogre-англ. от думата унгар или онгар) за тогавашните
Ред 61:
След период на инвазии и набези, достигащи до [[Дания]] и [[Испания]], през [[1001]] г. маджарите приемат християнството от [[Рим]] и римският [[папа]], провъзгласил създаването на [[Кралство Унгария|Маджарското кралство]]. В следващите векове тази [[държава]] се превърнала в същинска [[империя]], в която маджарите съставлявали етническо [[малцинство]].
