Анатомия на птиците: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Костната система на птиците е пригодена е пасивната част от двигателния апарат на птиците. Тя е съставена от основен (кости на трупа и черепа) и допълнителен (кости на крайниците) скелет. Процентното съотношение на минералните соли в костите е по-голямо от това на бозайниците. Това ги прави по-твърди, но същевременно са по-лесно чупливи. Според формата си костите при птиците биват дълги, плоски и къси. Те имат фина архитектоника и особено напреднала пневматизация. Това дава възможност да се намали теглото на скелета и улесни движението му при полет. Птиците, вторично загубили способността си да летят и пригодени за бягане, имат плътни кости.
[[Череп]]ът е кръгъл и при повечето от видовете очните кухини са с относително големи размери, като изключение прави [[киви (птица)|киви]]то (Apteryx), което има малки очни кухини и като цяло не разчита на зрението си. Шийните прешлени са изключително подвижни и са на брой от 11 до 25. Гръдните прешлени са почти винаги срастнали в обща неподвижна кост. Поястните и кръстцовите кости са от 11 до 14 на брой и срастват още от зародишното си развитие. Друга особеност е, че горната част на [[човка]]та е подвижно свързана с черепа, по което се различават от влечугите и [[бозайници]]те. Типично за летящите птици е наличието на
Предните крайници са видоизменени в криле и понякога са вторично закърнели. Крилете служат най-често за летене, но при някои видове са изменени вторично в „[[перка|перки]]“ ([[пингвин]]и и др.), хватателни крайници ([[хоацин]]) или са закърнели в различна степен ([[ему]], киви, щраус и др.). Някои видове птици използват крилете си едновременно за [[плуване]] и за летене ([[воден кос]]).
Задните крайници варират значително по форма, размери и предназначение. Броят на [[пръст]]ите варира от 2 (щраус) до 4 (5 при някои породи домашни птици). Първият пръст, ако го има, е разположен по-високо от останалите и е обърнат назад, четвъртият също при някои видове е обърнат назад ([[папагал]]и, [[кълвач]]и), пети липсва. Водоплаващите птици имат кожна мембрана, свързваща някои или всички пръсти ([[патица|патици]], [[пеликан]]и), или кожни разширения на самите пръсти. [[Крак]]ата могат да служат за бягане, като при щрауса, за плуване (сем. [[Патицови]] и др.), за [[оръжие]] срещу съперниците в размножителния период ([[Кокошоподобни]]), за [[лов]] ([[Ястребови]]) и
== Мускулна система ==
Подобно на други класове висши животни мускулатурата при птиците бива гладка, напречнонабраздена и сърдечна. По форма, положение и големина скелетните мускули се различават много от тези при бозайниците. Основната причина за това е изменената функция на предните крайници и прехвърлянето им на първоначалната способност за опора и движение на земята изцяло на краката.
Според разположението на влакната и количеството на цитоплазмата (саркоплазма) в тях се срещат два цвята мускули: по-светли и по-тъмни. При по-светлите мускули количеството на саркоплазмата е по-малко, миофибрилите са повече и са подредени равномерна. Тези мускули се контрахират по-бързо и изпълняват по-енергични движения от по-тъмните. При вторите миофибрилите се свързват в различни по големина групи, имат повече саркоплазма, но в замяна на това са по-издръжливи, изморяват се бавно и могат да работят продължително време.
Друга характерна особеност на скелетните мускули е наличието на дълги сухожилия. При някои видове тези сухожилия допълнително вкостяват.
== Вътрешни органи ==
| |||