Анатомия на птиците: Разлика между версии

Костната система на птиците е пригодена е пасивната част от двигателния апарат на птиците. Тя е съставена от основен (кости на трупа и черепа) и допълнителен (кости на крайниците) скелет. Процентното съотношение на минералните соли в костите е по-голямо от това на бозайниците. Това ги прави по-твърди, но същевременно саи по-лесно чупливи. Според формата си костите при птиците биват дълги, плоски и къси. Те имат фина архитектоника и особено напреднала пневматизация. Това дава възможност да се намали теглото на скелета и улесни движението му при полет. Птиците, вторично загубили способността си да летят и пригодени за бягане, имат плътни кости.

[[Череп]]ът е кръгъл и при повечето от видовете очните кухини са с относително големи размери, като изключение прави [[киви (птица)|киви]]то (Apteryx), което има малки очни кухини и като цяло не разчита на зрението си. Шийните прешлени са изключително подвижни и са на брой от 11 до 25. Гръдните прешлени са почти винаги срастнали в обща неподвижна кост. ПоястнитеПоясните и кръстцовите кости са от 11 до 14 на брой и срастват още отв зародишнотоетапа на сизародишно развитие. Друга особеност е, че горната част на [[човка]]тачовката е подвижно свързана с черепа, по което се различават от влечугите и [[бозайници]]те. Типично за летящите птици е наличието на добре развита гръдна кост (често се нарича „кил“). Тя представлява почти четириъгълна костна плоча с изпъкнала външна и вдлъбната вътрешна повърхност. За нея се захващат силните гръдни мускули, взимащи дейно участие в летенето.

Предните крайници са видоизменени в [[крило|криле]] и понякога са вторично закърнели. Крилете служат най-често за летене, но при някои видове са изменени вторично в „[[перка|перки]]“ ([[пингвин]]и и др.), хватателни крайници ([[хоацин]]) или са закърнели в различна степен ([[ему]], киви, щраус, изчезналия [[додо]] и др.други). Някои видове птици използват крилете си едновременно за [[плуване]] и за летене ([[воден кос]]).

Задните крайници варират значително по форма, размери и предназначение. Броят на [[пръст]]ите варира от 2 (щраус) до 4 (5 при някои породи домашни птици). Първият пръст, ако го има, е разположен по-високо от останалите и е обърнат назад (често се нарича „щпора“), четвъртият също при някои видове е обърнат назад ([[папагал]]и, [[кълвач]]и), пети липсва. Водоплаващите птици имат кожна мембрана, свързваща някои или всички пръсти ([[патица|патици]], [[пеликан]]и), или кожни разширения на самите пръсти. [[Крак]]ата могат да служат за бягане, като при щрауса, за плуване (сем. [[Патицови]] и др.), за [[оръжие]] срещу съперниците в размножителния период ([[Кокошоподобни]]), за [[лов]] ([[Ястребови]]) и други.

Подобно на други класове висши животни мускулатурата[[мускул]]атурата при птиците бива гладка, напречнонабраздена и сърдечна. По форма, положение и големина скелетните мускули се различават много от тези при бозайниците. Основната причина за това е изменената функция на предните крайници и прехвърлянето им на първоначалната способност за опора и движение на земята изцяло на краката.

Според разположението на влакната и количеството на цитоплазмата[[цитоплазма]]та (саркоплазма) в тях се срещат два цвята мускули: по-светли и по-тъмни. При по-светлите мускули количеството на саркоплазмата е по-малко, миофибрилите са повече и са подредени равномернаравномерно. Тези мускули се контрахират по-бързо и изпълняват по-енергични движения от по-тъмните. При вторите миофибрилите се свързват в различни по големина групи, имат повече саркоплазма, но в замяна на това са по-издръжливи, изморяват се бавно и могат да работят продължително време.

Друга характерна особеност на скелетните мускули е наличието на дълги [[сухожилие|сухожилия]]. При някои видове тези сухожилия допълнително вкостяват.

[[Файл:Worki.svg|дясно|мини|250п|Схема на дихателната система: 3 - трахея, 6 - бял дроб, 1,2,4 и 5 въздушни торби]]

Тя е къса, тясна и с приблизително триъгълна форма. Разположена е между човката и предната граница на [[очна орбита|очните орбити]]. Разделена е на две посредством носна преграда. Всяка започва със собствен отвор в основата на човката. Назад с общ отвор (хоана) се свързват с устоглътката. Всяка от носните празнини има по две [[конхи]] - горна и долна. Повърхността на празнината е покрита с влажна лигавица. Тя затопла навлизащия въздух.

Той се намира под глътката и бевабива преден и заден. Предния ларинкс отговаря на този при бозайниците и представлява хоризонтално разположена лигавична цепка зад корена на езика. При гълтане се затваря, а при дишане се отваря. Задният ларинкс (нарича се още сиринкс) има изключително звукова функция и представлява гласовият орган при птиците. ТойеТой е образуван от края на трахеята и началото на бронхите[[бронхи]]те.

Трахеята е разположена между двата ларинкса. За разлика от бозайниците тя е изградена от напълно затворени хрущялни трахеални пръстинипръстени. При възрастните индивиди хрущялните пръстени вкостяват. Броят им е различен и се движи от 100 до 400 при [[жерав]]а. Трахеята лежи в предната частначаст на шията и е свързана с лежащия над и странично от нея хранопровод. Вътрешната част е покрита с лигавица изградена в горната си част от ресничест [[епител]].

Разположен е в предната горна четвъртина на общата телесна празнина. Съставен е от два дяла. За разлика от бозайниците белия дроб на птиците е срастнал с гръдните стени и диафрагмата, и поради тази причина не може да се разширява. Също така не притежава серозна обвивка отговаряща на плеврата[[плевра]]та. Въпреки това обаче има по-сложно устроени въздухоносни пътища.

Въздушните торби представляват тънкостенни изпълнени с въздух торби. Те представляват разширения на главните и вторичните бронхи, които се видоизменят още в перида на инкубация. Разположени са в телесната празнина като изпълватпространствотоизпълват пространството между вътрешните органи. Различаватсепет основни въздушни торби: междуключична, шийни, краниални гръдни, каудални гръдни и коремни.

Диафрагмата при птиците е силно рудиментирала и на практикапрактически представлява тънка, непълна, прозрачна, сухожилна мембрана. Тя е заловена за [[гръбначен стълб|гръбначния стълб]] и [[ребро|ребрата]]. Движението ѝ се осъществява от периферно разположени мускулни снопчета.

При птиците пикочните органи са представени от [[бъбрек|бъбреци]] и уретери[[уретер]]и като при тях липсва [[пикочен мехур]] и [[уретра]]. Бъбреците са основните отделителниоргани и представляват продълговати, плоски и тъмнокафеви образувания. Пикочопроводите са два и отвеждат урината[[урина]]та от всеки от бъбреците към клоаката.

Птиците са двуплови животни и в резултат на това половата система при тях бива мъжка и женска. В половите жлези на първите се образуват мъжки полови клетки - спермии, а при женските се образуват яйцата. При съединяване на двата вида полови клетки в женската полова система се получаваизвършва [[оплождане]] на яйцето, от което в резултат на естествени (мътене) или изкуствени (инкубация) условия се излюпва нов индивид.

При птиците са развити само [[тестис|семенниците]] и семепроводите[[семепровод]]ите. Напълно липсват допълнителни полови жлези, а [[пенис|полов член]] липсва или е развит слабо развит. През време на размножителния период семенниците увеличават значително своя обем. Семепроводите отвеждат семенната течност до клоаката като малко преди нея се свързват странично с уретера.

Женската полова система е изградена от яичник[[яйчник]] и [[яйцепровод]] и слабо развити [[матка]] и [[влагалище]], което се влива в клоаката. Липсват външни полови органи. Ембрионално при женските индивиди се залагат два яичникаяйчника и два яйцепровода, но до пълно развитие достигат само левите. Левите напълно [[атрофия|атрофират]] още в ембриона[[ембрион]]а. Големината и видът на яичникаяйчника зависят от функционалното му състояние. Той е съставен от сърцевина и кора. Яйцепроводът е силно навита лигавично-мускулна тръба. Стената му е устроена така, че да може значително да се разширява и удължава. Различават се три отделни части на яйцепровода - начална (фуниевидна), средна (белтъкова, провлак) и крайна (матка и влагалище).

Съдовата система при птиците е съставена от мрежа различни по калибър кръвоносни и лимфни съдове, в които тече съответно [[кръв]] или [[лимфа]]. [[Кръвоносна система|Кръвоносната им система]] е сходна с тази на [[бозайници]]те, но е по-добре развита и работи с по-голяма ефикасност. [[Сърце]]то представлява централния орган на кравоносната система, което, чрез ритмичните си пулсации поддържа движението на кръвта. То има две камери и две предсърдия, а [[кръв]]та циркулира съответно по два кръга, голям и малък, като артериалната и венозната [[кръв]] не се смесват. Тя излиза от сърцето посредством еферентните кръвоносни съдове ([[артерия|артерии]]), а се връща в него от периферията на тялото, чрез аферентните ([[вена|вени]]). Преминаването на тези кръвоносни съдове едни в други кесе извършва от [[капиляр]]ите. [[Пулс]]ът е относително висок, като достига при [[колибри]]то до 615 удара в минута. [[Червени кръвни телца|Червените кръвни телца]], за разлика от тези на [[бозайници]]те са кръгли и притежават ядро. Докато при бозайниците далака[[далак]]а е основният кръвотворен орган то при птиците тази функция основно се поема от [[костен мозък|костния мозък]].