Гриша Островски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на [[цигулка]]. Завършва висше образование, специалност [[театрознание]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на [[Боян Дановски]]. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в [[Народен театър "Иван Вазов"]]. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на [[Стефан Сърчаджиев]]. След Войната е режисьор и актьор в [[Радио София]], НТ „Иван Вазов“, [[Младежки театър|Младежкия театър]] (1979-1984), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Държавен сатиричен театър]] (1957-1975), [[Театър на българската армия]] (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и [[Сълза и смях|НДТ „Сълза и смях“]].
Островски е преподавател и професор по [[актьорско майсторство]] и [[режисура]] във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на
Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си [[чувство за хумор]] и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за 2002 г.
| |||