Костолац: Разлика между версии

За пръв път селището се споменава през [[86 г. пр.н.е.]], като римска [[крепост]] [[ВиминацумВиминациум]]. Античният римски град е административен център на [[римска провинция|римската провинция]] [[Горна Мизия]] и постоянен лагер (база) на [[VII Благороден и лоялен Клавдиев легион|Седми Клавдиев легион]].

По [[Византия|византийско време]] процъфтява с името [[Виминакион]]. Българите владеят укрепения град, известен с името [[Браничево]]. Той е център на следновековната [[Браничевска област]], населена със славянското племе [[браничевци]]. БилСредище средищее на [[епископ]]ия по времето на [[Първо българско царство|Първото българско царство]].

През [[1207]] г. градът е завладян от [[Кралство Унгария]], но [[цар]] [[Иван Асен II]], сключвайки династичен брак с най-малката дъщеря на [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Андраш II]] - [[Анна-Мария Унгарска|Анна-Мария]] и си възвръща владението му като [[зестра]]. След това се владее от български [[боляр]]и, относително независими от централната власт в [[Търново]] - [[Ростислав Михайлович]], [[Дърман и Куделин]].

От думата ''[[кастел]]'' произлиза сегашното име на селището Костолац. В наше време градчето е едно от най-богатите в [[Сърбия]], икато е център на археологически находки. Тук е намерен известният [[Кличевски идол]] и много ценни златни накити, които говорят за високо художествено майсторство, практикувано в [[античност]]та при изработване на златни предмети.