Бракница: Разлика между версии

 

Най-ранното споменаване на името на селото в османо-турски данъчен документ е от [[1573]] год. В далечното минало селото е било застроено в местността Ак базигрян (Черниците). Няколко предания говорят за преместването на селото, общото в които е че то е било изгорено и разпръснато. От това „бракувано”, „изоставено” село дошло и името му – '''Бракница''' (Брак кьой). След това събитие оцелелите жители на селото се заселили на мястото, където то се намира и днес. Пак според друго предание новото село се наричало първоначално Ени махле (Новата махала), но това име не е успяло да се наложи.

[[Картинка:Chitalisteto.jpg|мини|дясно|220 px|Поглед към центъра и читалището]]

Преди [[Освобождението]] селото било изцяло турско, но след [[руско-турска война (1877-1878)|руско-турската]] война от [[1877]] год. жителите му се изселили в [[Анадола]]. През [[1878]] – [[1879]] год. дошли първите нови заселници – [[балканджии]] в селото. Повечето от тях идвали от село [[Миндя]], Еленско, [[Къпиново (Област Велико Търново)|Къпиново]] и [[Мерданя]], Великотърновско, [[Стражица]], Горнооряховско и от селцата около [[Трявна]]. Църквата е построена и осветена през [[1901]] год., посветена на свети [[Архангел Михаил]]. Преди това селото е имало [[параклис]] от [[1884]] год. Старите турски жители на селото имали и [[джамия]], която впоследствие била съборена.