Монетаризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) мъниче по en |
Александър (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Монетаризмът''' е онова становище в [[Монетарна икономика|монетарната икономическа]] мисъл, което приема, че колебанията в [[Парична маса|паричната маса]] оказват значително влияние върху [[Брутен национален продукт|количеството продукция]] в краткосрочна перспектива (близкото бъдеще) и върху [[Ценово ниво|ценовото ниво]] в по-далечна в дадена икономика. Освен това се характеризира с идеята, че целите на [[Монетарна политика|монетарната политика]] се постигат най-ефективно, когато се обръща специално внимание върху растежа на [[Парично предлагане|паричното предлагане]].
Монетаризмът днес се асоциира главно с трудовете на [[Милтън Фридман]], който е сред поколението икономисти, приемащо [[кейнсианство]]то и след разкритикуващо го. Фридман и [[Ана Шварц]] написват книгата „Монетарна история на САЩ: 1867-1960“ през [[1963]] година и в нея те твърдят, че „[[инфлация]]та е винаги и навсякъде монетарно явление“ (т.е. явление с монетарен характер). Според Фридман централните банки трябва да прокарват политика, стремяща се да запази предлагането и търсенето на парите в равновесие, измерено с растежа на производителността и търсенето. Политиката на бившия ръководител на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] на [[САЩ]] [[Алън Грийнспан|Алън Грийнспен]] е смятан предимно за монетарист, що се отнася до икономическата му политика. Европейската централна банка официално базира монетарната си политика върху определени цели в паричното предлагане.
Сред критиците на монетаризма са неокейнсианци, според които търсенето на парите е присъщо на предлагането, и консервативни икономисти, считащи, че търсенето на парите не може да бъде предвидено. [[Джоузеф Стиглиц]] твърди, че връзката между инфлацията и растежа на паричното предлагане е слаба, когато инфлацията е ниска.
| |||