Лукан Лилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мария
Премахната редакция 2895029 на 93.123.63.200 (б.)
Ред 7:
| починал-дата = [[15 юли]] [[1877]]
| починал-място = [[Ловеч]], [[Османска империя]]
}}
}}мария ие ьюая шие аее эяожя
еаяь йюаояэъьфэя та
 
 
'''Лукан Лилов / Лукан Илийов Лилов /''' е [[България|български]] свещеник, просветен деец, националреволюционер, член на Ловчанския частен революционен комитет на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] / [[ВРО]] /.
Line 16 ⟶ 14:
Лукан Лилов е роден през [[1802]] г. в гр. [[Тетевен]]. Семейството му се и преселва в [[Ловеч]] през [[1809]] г. Тук усвоява папукчийския занаят.
===Свещеник и просветител===
Поради дарбите и познанията, които има му е предложено и той става учител в килийното смесено училище в ловчанския метох на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]]. Младия учител въвежда редица новости в училището : звънец, черна дъска, столове, каца с вода за миене и школски тефтер. Жени се за дъщерята на ловченския строител Кочо Джанков - Мария Кочова. От брака си има десет деца : три умрели и седем живи : Величка, Марин, Яна, Илия, Тошко, Христо и Йорданка. Датата на запопването не е известна. Свещеник на ловчанския храм „Св Богородица“ и селата : Араплии / дн. [[Абланица]] /, [[Голец]] и Вратца / дн. [[Стефаново]] /. Свещеник Лукан Лилов е ученолюбива, любознателна и енциклопедична личнаст. Събира стари книги и ръкописи. Владее турски и руски език. Оставя множество бележки и приписки. Възпитава децата си в любов и преданост към поробеното отечество. Пет от децата му се включват в националревонационалреволюционата борба : [[Величка Хашнова|Величка]], [[Марин Поплуканов|Марин]], Тошко, [[Илия Луканов|Илия]] и Христо. Важен писмен документ на поп Лукан е останалия до наши дни ръкописания от него и датиран [[7 януари]] [[1827]] г. „Вечен календар“. Това е подвързан с кожа ръкопис и се състои от 44 листа - текст, забележки, рисунки и разноцветна украса. Покрай просветителската и свещеническа дейност се занимава и с книговезтво и дърводелство.
===Участие в националреволюционата борба===
Когато [[Васил Левски]] посещава Ловеч за първи път през май [[1869]] г., той отсяда в къщата на поп Лукан Лилов. Подслонява и укрива Левски в случай на опасности. Когато Левски е боледувал попадия Мария го лекува с приготвени от ния илачи / лекарства /. Член на Ловчанския частен революционен комитет на [[ВРО]]. Включването на цялото му семейство в националреволюционата борба дава основание на проф. [[Параскев Стоянов]] да отбележи : „ След семейството на баба [[Тонка Обретенова]] / от Русе /, семейството на поп Лукан Лилов може да служи за пример по своята преданост на освободителното дело “. По лаконичното свидетелство на [[Захари Стоянов]] „ У поп Луканови дори и кокошките били революционери “. След Арабаконашкия обир на турската поща от [[Димитър Общи]], поп Лукан Лилов е арестуван и откаран в [[София]] / [[30 октомври]] [[1872]] /. Следствен по делото на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]]. Държи се достойно пред извънредната следствена комисия и е освободен. Ловчанската турска власт не забравя участиено на поп Лукан Лилов в националреволюционата борба. Убит е по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] от ордите на Рифат паша на [[15 юли]] [[1877]] г. при турското превземане на [[Ловеч]]. Съсечен е в храма „Св. Богородица“ по време ва църковна служба заедно с зетя си Гечо Хашнов / съпруг на [[Величка Хашнова|Величка]] / и дъщеря си Яна.
 
== Източници ==
* Известия на Регионален сторически музей -Ловеч , т.IV; Луканов Петър, Възражденския деец поп Лукан Лилов от Ловеч и неговия род, В. Търново, 1999, с. 179-181. ISBN 1310-8700
 
{{DEFAULTSORT:Лилов, Лукан}}
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Васил Левски]]
[[Категория:Личности (Ловеч)]]