НЛП модалности

Според НЛП (Невро-лингвистично програмиране) хората се разделят в три модалности в зависимост от сетивото, което използват най-интензивно: зрителна, слухова и кинестетична модалност.

Наличието на различни видове модалности може да даде обясния защо някои хора не успяват да се сработят – различно темпо, различен ритъм и никой не е виновен за това. Разбира се, като всяка научна теория, която се опитва да класифицира хората еднозначно, и тази би претърпяла пълен провал, ако я оставехме да ни подведе, че можем да преценим някого по общите характеристики на някакви типажи. Щом притежаваме пет сетива, значи вкараваме в употреба всичките. Това следва да ни подскаже, че чисти типове хора няма. Всички ние притежаваме качества и на трите модалности. Но някои от тях са по-изявени, често можем да се сложим предимно в едната категория или да установим, че две от тях са почти еднакво изявени.

Видове модалности

• Зрителна модалност:

Зрението е сетивото, което ни предоставя най-много и най-бързо информация. Нормално е да се осланяме най-вече на него и затова хората от зрителен тип са процентно най-много (около 60, а според някои дори до 70%). Нека направим обща характеристика на зрителния човек. Неговият идеален профил изглежда по следния начин: Той е висок, слаб, изправен с глава „на щрек”. Походката му е забързана, дишането – повърхностно, от гърдите. Зрителният човек е бърз, динамичен, активен. Понякога това качество може да прерасне до хиперактивност, нервност, дори избухливост. Тъй като от първостепенна важност за него е това, което вижда, той се доверява най-вече на материята, на външността. Обикновено сам той е доста атрактивен, грижи се за това, което вижда в огледалото, обича да пазарува. Комуникативните му умения са трудни за оценка. Съсредоточеният му във вас поглед може и да ви заблуди, че ви е отдадено пълно внимание. От една страна, поради припряността си не е особено добър слушател и прекъсва хората. От друга страна, това може да е най-забавният ви приятел, към когото обаче е за предпочитане да не се обръщате с твърде лични и сериозни въпроси. Сам той често прикрива емоциите си. Организиран е, прави планове, списъци и ги изпълнява. Областта, в която можете да го видите да се изявява, е или артистична (рисуване, фотография, дизайн), или свързана с точните науки (математика, физика). Има отлична визуална памет, така че не му се сърдете, ако ви забрави името, то физиономията ви поне със сигурност помни. Обича и обстановката около него да отговаря на неговата енергичност, разнообразието и новите места са нещото, което винаги търси.

• Слухова модалност:

Слуховият тип неслучайно се позиционира между зрителния и кинестетичния, може да се каже, че той е умереният, средният човек. Процентно „слухарите” заемат около 20% от човечеството. Както и сетивото, на което се доверява най-много, така и самият човек от слухов тип не може да поддържа темпото на зрителната енергичност. Слуховият човек е среден на ръст, с нормално телосложение и умерено темпо. Когато слуша, можете да го видите с килната глава в поза „телефон”, ръцете му може често да си барабанят или да си тактуват. Ако стои прав, твърде вероятно е да се поклаща в някакъв ритъм. И ако той не е най-добрият ви слушател, няма кой да бъде. Тази стратегия го прави и възможно най-успешния комуникатор. Той умее не само да изслушва, но да го прави и с внимание, дори и понякога да изглежда разсеян, гледайки настрани. Освен гласа на събеседника си, обича да се наслаждава и на собствения си, но какъвто и приказливец да е, предпочита да не прекъсва, когато някой друг говори. Добър разказвач на истории, понякога хаплив и саркастичен. Гласът му обикновено е мелодичен и ритмичен, а музиката е голяма част от живота му. В сравнение със зрителния тип слуховият може да се окаже по-колеблив, защото чува вътрешни гласове, в него се води невидима за окото борба. Понякога може да се случи да си говори сам, когато е тревожен или се вълнува. Обръща внимание на детайлите, които зрителният човек няма време да забележи. Има силна памет за факти, статистики, цифри. Слухарите отлично си боравят с езика, затова най-логично е да ги открием в сферата на лингвистиката, писателството, драматургията, музиката, ораторството.

• Кинестетична модалност:

Някои НЛП изследователи приписват на кинестетиците единствено тактилността като водещо сетиво, но по-задълбочените ги разделят на различни категории. Без да детайлизираме твърде, можем да зачислим на кинестетичния тип освен тактилността, също вкуса и мириса. Едно е сигурно – тези хора определно улавят света по не толкова очевиден и понякога дори странен начин. На тази модалност й остана най-малък процент. Останалите три сетива ни предоставят най-малко информация и то твърде специфична, невъзможна да се придобие непосредствено.Това не отрежда на кинестетика най-ниска степен на информираност за света, а по-скоро влияе на неговото темпо. Той е по-бавен, класическият флегматик от психологията. Телосложението му обикновено е по-ниско, закръглено, походката му - небърза, дишането е дълбоко коремно. Твърде неенргичната му натура го дарява и с безкрайно спокойствие. Кинестетикът определено не е душата на компанията. Говори малко и недиректно, обикновено използва намеци и си служи постоянно с жестове, които придружават думите му. Силно емоционален и чувството е водещата му сила. Обикновено е твърде нерешителен, но когато все пак се престраши, не очаквайте от него постъпки, ръководени от разума. Докосването е значим жест за кинестетика. При по-комуникативните това може да се изрази в постоянно скъсяване на пространстовото между събеседниците и леки докосвания. Удобството и уюта са от изключителна важност. Това може да се прояви в различни аспекти – от начина на обличане до създаването на уют в дома и на работното място, та дори и в навиците.