Борис Грежов: Разлика между версии

4 байта добавени ,  преди 12 години
м
→‎Биография: вътр. препратка
Редакция без резюме
м (→‎Биография: вътр. препратка)
Създаденият през 1929 г. филм „След пожара над Русия“ (по повестта на Панчо Михайлов „Под земята“) се счита за един от най-представителните български неми филми. Въпреки претенциозното заглавие, сюжетът е съсредоточен върху романтичната любов между пернишкия миньор Алексей и жената на главния инженер в мините. Този филм е кинодебют на [[Константин Кисимов]], който изиграва ролята на злодея надзирател Гърбицата.
 
Константин Кисимов изиграва ролята на злодея и в следващия, най-известен филм на Борис Грежов –„ Безкръстни гробове“ (1931), по сценарий на [[Бончо Несторов]]. Партнират му първите сили на Народния театър по това време - [[Кръстьо Сарафов]] и [[Елена Снежина]]. [[Николай Хрелков]] написва текста за пролога на „Безкръстни гробове“: ''"Тежки размирни години... Тъмно було се стеле над българската земя. Пламъците се издигат, пълзят отвсякъде и обхващат просторите... Буря! Светкавици просветват... В паника бягат гладни, объркани хора. Стреля картечница. Падат трупове... Юни!... Септември!... Април!...”''. Първата картина на филма е селянка, коленичила до безкръстен гроб. На екрана се появяват думите: „Нашите майки все в черно ходят, все нази жалят“. В тази мрачна селска любовна драма има редица алюзии за политическите събития през 1923-1925. Филмът е драстично съкратен от цензурната комисия и вижда екран с помощта на председателя на 23 ОНС [[Александър Малинов]].
 
Следват филмите „За родината“ (1940) и „Шушу-мушу“ (1941). През 1947 г. режисьорът отново се събира с Константин Кисимов, за да заснемат космополитната мелодрама „Изкупление“.