Драговищица (област Кюстендил): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
Село Драговищица се намира в Кюстендилската котловина, в полу[[планина|планински]] район, северно от гр.Кюстендил, в долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]].
 
Селото е образувано с решение на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] през 1956 година от сливането на селата Перивол и Ямборано. Перивол е купно село с две махали : Коилица и Лъбинци (Трепките), разположено на десния бряг на река Драговищица. Ямборано е купно село, разположено на левия бряг на река Драговищица.
 
== Население ==
Ред 76:
== История ==
=== История на село Перивол===
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му - perivole - градина, бахча, както го тълкува проф.[[Йордан Иванов]].
 
Село Перивол е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул на сръбския крал [[Стефан Дечански]] (1321-1331) за дарените селища на [[Пещерски манастир|манастира "Свети Никола Мрачки"]] при село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]], Радомирско. В грамотата е спомената периволската църква "Матер Божия", която просъществувала до 1926 г. когато била съборена.
 
Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1737 г. [[австрийци|австрийски]] отряд от 100 конници прониква до село Перивол, разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.
 
През 1866 г. са регистрирани 80 домакинства с 597 жители. 1870 г. турското правителство заселва в селото 11 [[татари|татарски]] семейства, но след 2 години те се преселили в Косово поле. Вместо тях дошли 8 [[черкези|черкезки]] семейства, но за разлика от татарите, черкезите били мързеливи и крадливи и селяните доста изпатили от тях. През януари 1878 г. черкезите се избягали към [[Македония]].
 
До 1878 г. в селото имало четири турски земеделски стопанства : на Мехмед Шарапчийски, Мустафа, Шарапчийски, Азис и Кафтанджията. След Освобождението [[турци]]те избягали в Крива Паланка, а по късно периволчани изкупили земята.
 
В края на ХІХ век селото има 8556 декара землище, от които 6464 дка ниви, 478 дка гори, 94 дка естествени ливади, 794 дка овощни градини, 726 дка лозя и др. и се отглеждат 848 овце, 174 кози, 400 говеда и 128 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини.Развити са домашните занаяти.
Line 97 ⟶ 99:
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му - emporiov - пазар, тържище, търговски колония, както го тълкува проф.Йордан Иванов.
 
Село Ямборано се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1866 г. са регистрирани 52 домакинства с 313 жители. Освобождението заварило селото раетско, с два турски чифлика[[чифлик]]а - Жаджийски и Арнаутски.
 
В края на ХІХ век селото има 4428 декара землище, от които 2770 дка ниви, 597 дка гори, 47 дка естествени ливади, 379 дка овощни и зеленчукови градини, 682 дка лозя и др. и се отглеждат 452 овце, 229 говеда и 47 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия и тютюн) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини.Развити са домашните занаяти.