Нике: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 9:
Частичен надпис на основата на статуята включва думата “Родиос” (“Родос”), сочещо, че със статуята трябвало да се отпразнува военноморска победа на Родос, по това време най-мощната морска държава в [[Егея]]. Археологическият музей в Самотраки обаче казва, че статуята била дарение, направено от македонския генерал [[Деметрий I Полиорсет]] след военноморската му победа над [[Кипър]]. Това би датирало статуята най-рано към 228 г. пр.н.е.
Първоначално намираща се в нишата на открития [[амфитеатър]], скулптурата вероятно служела като олтар, с гледка към запазения кораб на [[Деметрий I Полиорсет]] и неговата сложна защитна сграда. Статуята стояла на носа на кораб и представяла слизащата от небето към флотата богиня. Направена от бял [[пароски мрамор]], фигурата (висока 3,28 м, включително крилата) първоначално формирала част от Светилището на великите богове. Преди да загуби ръцете си, Нике вероятно е свирила хвалебствен химн на тръба, както е показано на монети. Носът е направен от сив мрамор от [[Лартос]].
Статуята е била събирана на части от първоначалното ѝ откриване през [[1863]] г. Носът бил открит от [[Шампоазо]] през 1879 г. и реконструиран на място, преди да бъде откаран с кораб до Париж. Дясното крило е симетрична гипсова отливка на оригиналното ляво. Оттогава са били открити различни други фрагменти: през 1950 г. една от ръцете на статуята била открита на Самотраки и сега е в стъклен сандък в [[Лувър]]а, близо до подиума, на който е статуята. Ръцете от китката надолу и главата не са намерени.
Статуята показва майсторство на форма и движение, което е вдъхновявало критици и творци от откриването ѝ – особено се възхищават на естествената поза и изразяването на драпираните дрехи на фигурата, които все едно се веят от силен морски бриз. Скоро тя станала културна икона, на която творците отговаряли по различни начини. Когато [[Филипо Томазо Маринети]] издал своя “Футуристичен манифест” през 1908 г., той избрал да контрастира своето движение със статичните артистични сантименталности на Крилата Виктория: “Ревящ автомобил, който ще потегли като куршум, е по-красив от Крилатата Виктория от Самотраки”.
“Виктория” е едно от най-великите съкровища на Лувъра, а днес е показана по по-драматичен начин, на “Daru staircase”. Много хора смятат, че липсата на главата и ръцете повишава стойността на статуята като свръхестествена. Различното завършване на страните ѝ е довело до мнението, че тя е трябвало да бъде гледана от ляво в 3/4.
Статуята била любима на [[Франк Лойд Райд]], който използвал нейни репродукции в много свои сгради, включително “Уард Уилитс Хауз”, “Дарвин Д. Мартин Хауз” и “Сторър Хауз”.
| |||