Отваря главното меню

Промени

Учи при Андрей (Андроник) в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]. Тъй като от своя страна Андрей е ученик на [[патриарх]] [[Евтимий Търновски]], Костенечки се счита за непряк възпитаник на Евтимий. По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Палестина|Светата Земя]]. След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''.
 
Константин Костенечки' намира прибежищеубежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].
 
Заради своята [[ерудиция|ерудираност]] и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието ''[[Философ]]'' - [[име]] с което е известен в [[Сърбия]] и до днес. Участва в редица [[дипломация|дипломатически]] мисии до различни източни владетели, сред които са [[Тамерлан]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]].
Анонимен потребител