Простонароден латински език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: sq:Latinishtja vulgare
м Правописни грешки
Ред 2:
'''Простонароден''' или '''народен латински''' (на латински ''sermo vulgaris'') е общо наименование на местните диалекти на [[Латински език|латинския език]], говорени най-вече в западните [[Римска провинция|провинции]] на [[Римска империя|Римската империя]], преди да се развият в ранните [[романски езици]]. Смята се, че около [[9 век|девети век]] на базата на простонародния латински окончателно се оформят отделните романски езици.
 
Този разговорен латински се отличава от [[Книжовен език|книжовния език]] на [[Класически латински|класическия латински]] по своето произношение, лексика и граматика. Някои особености на простонародния латински се появяват чак през късния период на империята. Други съществуват много по-рано в разговорния латински или поне в неговите най-силно отличаващи се от стандартната форма диалекти. Данните сочат, че говоримият латински се е разпаднал на различни раздалечаващи се [[Диалект|диалекти]] към края на империята, и тъй като никой не е транскрибирал фонетично ежедневната реч на латиноговорящителатиноговорещите през посочения период, изследователите на простонародния латински трябва да го изучават по косвени данни.
 
Данни за простонародния латински черпим главно от три източника. Първо, [[Сравнително-исторически метод (лингвистика)|сравнителният метод]] може да покаже съществените особености на романските езици и да отбележи по какво те се отличават от класическия латински. Второ, редица текстове от късния латински период, отнасящи се за граматическите норми, осъждат грешките, допускани от хората, използващи латински и предоставят информация, за това как всъщност хората са говорели латинския. И накрая, граматически грешки и некласически употреби на някои правила, които понякога се срещат в късни латински текстове, също хвърлят светлина върху говоримия език на писателя.