Изборът на ключови блокадни точки се определя от релефа и инфраструктурата на месносттаместността. Предпочитани са местата, където сравнително малък брой защитници могат да удържат превъзхожащ ги противник до пристигането на подкрепления. Такива места са планинските проходи, сухопътните шосейни и железни пътища и водните канали. Емблематичен пример за такава точка е [[Шипченския проход]], където през [[1877]] г. руски войски и българско опълчение (5000 човека) [[Шипка (битка, август 1877)|не допускат]] отлично въоръжените части на [[Сюлейман паша]] (30 000 човека) да преминат и да се притекат на помощ на [[Плевен (битка)|обсадения в Плевен]] [[Осман паша]] (15 000 човека).
