Антикомунизъм: Разлика между версии

Българският антикомунизъм след [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]] има няколко особености. В България с оглед характера и произхода на жертвите на комунистическия режим в периода [[1944]]-[[1989]] се вижда, че като антикомунисти могат да бъдат описани православните християни, националистите, наричани от комунистите "великобългарски шовинисти", държавните служители до влизането на [[Червената армия|съветската армия]] в страна и бившите военни, които са елитът на докомунистическото общество. Според някои изследователи [[СДС|Съюзът на демократичните сили]], създаден след [[10 ноември]] 1989 година, съзнателно подменя представата и понятието за антикомунизъм в България като не дава възможност на истински репресираните да влязат в политика след т.нар. демократични промени и свежда комунизма само до [[дефиниция]] на [[Планова икономика|планово стопанство]] (характерна и за [[нацизъм|нацизма]] и [[фашизъм|фашизма]], включително и за САЩ през някои периоди), регулирано от [[държава]]та. Така се пропуска [[факт]]а, че комунизмът в България е атеистичен, интернационален и латиноговорящлатиноговорещ, като на всички нива в [[общество]]то се въвеждат принципите на мистичната [[конспирация]], която има свой предобраз в България в края на ХІХ век. Автентичният антикомунизмът в България се представя сериозно от някои частни лица и изолирани представители на бившия военен елит и [[Църква (институция)|църква]]та. Заради националната си обвързаност, българският антикомунизъм не намира подкрепа както от бившите комунисти и техните интелектуални и духовни наследнци, така и от външни фактори, които са заинтересовани да дискредитират комунизма с оглед силата на [[частна собственост|частната собственост]] в [[Европа]] и САЩ.