Уикипедия

Деултум: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м препратка
м Правописни грешки
Ред 5:
През този период, в античния град, чийто правоъгълен план е начертан още в края на 19 век от Карел Шкорпил, е напълно разкрита източната порта и част от главната улица. От вътрешната й страна се откриват ниши за статуи на боговете и богините покровители на града. Сред находките заслужава да отбележим една фрагментирана бронзова статуя на римски император.
През първите години от този период е изцяло проучен античният некропол с вкопани в скалата гробове, който се намира на хълма източно от средновековното укрепление. Тук са открити 10 погребения. Ямите на гробовете са изрязани в скалата, имат правоъгълна форма и дълбочина до 1,50 м. В горната им част личат жлебове за поставяне на покривни каменни плочи. Находките датират некропола 2 – 3 в. сл. Хр.. Една част от гробовете са били вторично използвани през Късната Античност и Средновековието.
От времето на Средновековието археололозите проучват през 80-те години на 20 век два големи обекта – средновековната крепост, наречена от К. Шкорпил “Малкото градище” и средновековна църква с митница в месносттаместността “Костадин чешма”.
Стратиграфията на средновековната крепост свидетелства за два основни периода в съществуването й. Първият се датира в хронологическия отрязък 4 – 7 век. Това е времето веднага след преместването на столицата от Рим в Константинопол. Този акт е ознаменуван от серия бронзови монети със специфичен сюжет, на които археолозите са попаднали. Другият период на крепостта се датира между 12 и 14 век – времето на Втората българска държава. Като цяло крепостта остава леко в страни от основния терен, върху който трябва да се извършат строителните работи и за това не е цялостно проучена, а са проведени отделни археологически процедури, които да изяснят основните моменти в историята на съществуването й. Бъдещото детайлно проучване би изяснило в какви аспекти това съоръжение е било от значение за двете големи сили през Средновековието – [[България]] и [[Византия]].
Другият средновековен обект – църквата в месносттаместността “Костадин чешма” е доста по-добре проучен. Открити са само основите й от ломен камък споен с бял хоросан. Като всички църкви тя е ориентирана изток – запад (14.5 на 12 м), има базикален план разчленен на три кораба и притвор от западната страна. При един втори строителен период в централния кораб са били поставени четири колони, върху които е бил подпрян купол. При изследването са били открити пропуквания, които биха могли да бъдат резултат от земетресение. Вътре в църквата и около нея са открити 34 християнски погребения. Покойниците са били поставяни директно в земята с вдигнати десници в благославящ жест. Според изследователя Дамянов това означава, че погребаните са били свещенослужители. Погребален инвентар в повечето случаи липсва, което е типично за християнските погребения. Само върху три от скелетите са открити големи посребрени кръстове, датиращи от 9 – 10 век. Голяма сензация са откритите 64 оловни печата. Повечето от тях са с монограмнни кръстове и съдържат имената на византийски велможи от епохата на императорите иконоборци (периода между 726 – 843 г.). Сред тях особено важни са три печата на първия български християнски владетел Борис, приел с покръстването второто име Михаил. На тяхната лицева страна е изобразен Христос с евангелие и благославяща десница. Изображението е опасано с два зрънчести кръга, между които се чете: “Христос помагай на Михаил, архонт на България”.Върху опакото виждаме Божията майка и четем – “Богородице помагай на Михаил, архонт на България”. От писмените извори знаем, че ранносредновековният и средновековният Девелт е бил средище на епископ. Намерените уникални печати на българския владетел Борис на това място, което въпреки всичко не внушително като останки от архитектура, съчетани с писмените извори, които го сочат като голям християнски център, карат учените да предположат, че именно това е средището, в което е бил покръстен българския държавен глава.
Интересен обект, който е проучен не изцяло през този период и койито и днес може да се види е храмъта на Асклепий, преустроен в храм на императорския култ в североизточната част на античния град.
Средновековният Дебелт е бил погранична крепост между България и Византия. За това свидетелства едно голямо защитно съоръжение, което се намира в непосредствена близост до него – граничния окоп “Еркесия”. Изследванията показват, че Еркесията е построена още при хан Тервел (около 705 г.), но народната памет го свързва със славата на хан Крум (местните го наричат Крумов окоп), при който Дебелт влиза в територията на България. За това имаме сведения както от гръцки хронисти, така и от прочутия Хамбарлийски надпис, открит в село Маламирово (Хамбарли), Ямболско. Митницата открита при разкопките на Дебелт започва да функционира малко след тези събития. Изненадващи са резултатите от сондажното проучване на ранносредновековното отбранително съоръжение “Еркесия”. Тук са намерени материали от IV-II в. пр. н. е. Това засилва убеждението, че на територията на резервата се намират и останките на неизвестен на науката тракийски град от класическата и ранноелинистическата епоха.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Деултум“.