Стоян Загорчинов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Painbearer (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 14:
През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва [[история]] в [[Софийски университет]] продължава следването си в [[Женева]] и [[Нюшател]] в специалностите [[история на философията]] и [[филология]] (1910-12) и окончателно се дипломира с история и [[френска филология]] в СУ през 1915 г.
Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 г. По време на първата световна война (1915-18) служи в [[Кюстендил]] като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918-19), преподавател по история в [[Морско машинно училище|Морското машинно училище]] във [[Варна]] (1920-25) и по [[френски език]] във Военното училище в София (1925-49). Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл“. „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Балкански преглед“ и др.
Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на [[руска литература|руската]] и [[френска литература|френската литература]]. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на [[трилогия]]та „Ден последен, ден Господен“ (1931 — 1934), и на [[роман]]ите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които се явява продължител на традицията на българския [[исторически роман]], започната от [[Иван Вазов]].
| |||