Ефрем: Разлика между версии

За произхода и образуването на Съчанли има много легенди и предания. Една от тях записва Антон Страшимиров. [*] Чул я от един стар помохамеданчен българин от с. Мерикоз в местността Ат мезар (Конски гроб). Старецът разправял, че на това място бил умрял и погребан конят на Айноруз Али, затова местността се наричала Конски гроб. За да завладее този край, Айноруз Али трябвало да победи Русата девица (Саръкъз) от крепостта Саръкъз, западно от височината Кокошката. В боя победител излязъл Айноруз Али, който убил Русата девица. Косите йѝ хвърлил далеч на юг, където възникнало храброто планинско село Сачанли (тур. — сач — коса), краката йѝ паднали на запад от него, където се основало с. Балдъран (тур. балдър — крак). Тялото на девойката захвърлили на изток от крепостта. На това място изградили манастир, който прераснал по-късно в село, наречено Манастир. Тази легенда в своеорбазна форма се разказва и от сачанлийци.

В заключение трябва да се каже, че с. Сачанли е образувано от местно българско население, пръснато преди това в различни махали и поселища. Събирането на населението в едно село е станало след турското нашествие и завладяването на Тракия и след създаването на станцията-мензил с хана.Въпреки турското господство повечето наименования на местности, реки, извори, планини, върхове и др. в землището на с. Сачанли носят български названия. Не е възможно да се изброят всички имена, но ще се ограничим с някои по-оригинални като: Ръждавец, Мечката, Долът, Ореват (Орехът), Кислицата, Кърговица, Пазлакът, Пльоец, Кокошката, Коритата, Нивету, Върбата, Прявалата, Падалото, Натемата, Мугилата, Конгила (вероятно Конска могила), Чуката, Друмът, Пещурата, Пущината, Черешата, Дренът и пр. Има имена, съставени от две думи, като Калугерски камень, Бъмбева нива, Мечова дупка, Стамболиева удница (воденица), Миндалски рид, Гроздево бърдце, Дунев камень, Райково селище, Литкув пряслук, Вълски чуки, Скоклеви парчи, Косево урище (хорище), Пичева нива, Милев кланец, Керанина чука, Старото гумно, Палазов вартоль, Манолеви лъки и пр. Очевидно топонимията безспорно доказва българския характер на населението. Названията на някои местности като Натемата, Попув вир (в Сачаилийската река), Сюлейманово падало също показват, че околността е била населена от стари времена с българско християнско население. Има също и редица наименования на местности, съставени от турски и български думи като Малък и Голям конак, Плешкув чукур, Рушкова къшля, Лонговата курия, Мишкув гедик и пр. Други пък са от чисто турски думи, като Азмацитс (мочурлива местност, северно от селото), Кърли яр — близо до Голям конак, Ак яр — по пътя за полето, под Сачанлийския сводест мост, Таш тепе, Айрян тюбе (отстрани на моста към Исоката църква), Летището, Гяур дере, в югоизточна посока от селото. Безспорно турското владичество също е оказало влияние върху топонимията на селото.Открита е само една местност с гръцка дума в наименованието йѝ — Калимеров харман (собственост на Калимерата и оттам вероятно названието). Като цяло обаче топонимията на местности, реки и пр. е предимно с български произход.