Йордан Захариев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 6:
| роден-дата= [[3 март]] [[1877]]
| роден-място=[[Босилеград]], [[Османска империя]] (днес [[Сърбия]])
| починал-дата=[[
| починал-място= [[
}}
'''Йордан
== Биография ==
Роден е на 3 март 1877 г. в [[Босилеград]]. Учи до първи прогимназиален клас в Босилеград, след което завършва Педагогическото училище в [[Кюстендил]] (1895). Учителствува две години в родния си град. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на [[СУ|Висшето училище]] в [[София]]. Учи география при проф. [[Анастас Иширков]] и възприема принципите и методологията на повлияната от западни учени Българска географска школа. Завършва с отличие специалностите география и педагогика (1901).
От 1901 до 1908 г. е прогимназиален учител в Босилеград. Дългогодишен директор на непълната девическа гимназия (1909 - 1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922 – 1934).
В продължение на повече от половин век провежда цикъл от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социология и диалектология. Превес на проучванията му са бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености. Книгата му “Кюстендилското краище” е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: “Упътване за антропогеографски изучавания в България” (1928 г.), ”Село Слокощица” (1935 г.), “Пиянец” (1938 г.), “Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове” (1938 г.), “Кюстендилска котловина” (1963 г.), множество статии и други.
Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище “Братство” (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество “Осоговец”; председател на културно-стопанското дружество “Кюстендил” (1928).
Йордан Захариев е сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини.
Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт, наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове и дъщеря му – Недка Захариева, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др.
През 1998 г. Йордан Захариев е удостоен със званието "почетен гражданин на гр.Кюстендил".
== Библиография ==
Line 29 ⟶ 40:
* Арнаудов, Михаил. Йордан Захариев. — ЛБАН, 20, 1940, № 2, 39-42.
== Литература ==
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.237;
== Външни препратки ==
* [http://kulturni-novini.info/index.php?page=news_show&nid=5294&sid=25 Благой Ранов, "Йордзан Захариев - ярък изследовател на родния край"]
{{сорткат|Захариев, Йордан}}
[[Категория:Български географи]]
[[Категория:Български етнографи]]
[[Категория:Български фолклористи]]
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Български учители]]
| |||