Иван Динков: Разлика между версии
Нова страница: Иван Динков е български писател – поет и белетрист от втората половина на XX век. Роден е на 26. ... |
(Няма разлика)
|
Версия от 15:40, 13 януари 2010
Иван Динков е български писател – поет и белетрист от втората половина на XX век. Роден е на 26. август 1932 г. в с. Смилец, обл. Пловдив и умира на 23. януари 2005 г.
Иван Динков | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Съпруга | Белла Цонева |
Иван Динков в Общомедия |
През 1954 г. завършва право в Софийския университет, след което работи като редактор в списание „Младеж" и издателство „Партиздат". По-късно е директор на издателство „Христо Ботев". Част е от т. нар. „априлско поколение”, в което се включват още и имена като Любомир Левчев, Константин Павлов, Стефан Цанев.
Творчество
Динков дебютира през 1960 г. със стихосбирката си „Лична карта”, която е приета нееднозначно. От една страна, действащият тогава т. нар. соцреализъм не е нарушен, но от друга, поезията на младия автор е твърде мрачна, „нота на униние, чернота и безизходност” (сп. „Пламък, 10/1960). След втората си конанично приемлива стихосбирка „Епопея на незбравимите” (1963) Динков се утвърждава, получавайки одобрение от имена като Добри Жотев и Александър Геров.
През 1967 г. е отпечатана стихосбирката на Иван Динков „На юг от живота”, но веднага след това е претопена, без въобще да стигне да читателите. Причината е действащите по онова време цензурни норми, стиховете на Динков се оказват извън остановения канон. В следствие на това в продължение на десет години (до 1977) писателят няма правото да издава нищо. През 1977 все пак излиза стихосбирката „На юг от живота” под името „Антикварни стихотворения”.
През 1970 г. в сп. „Септември” излиза повест на Иван Динков под заглавието „ Хляб от трохи”, който веднага е обявен за „покушение срещу народностната линия в литературата” (Александър Спиридонов). Тринадесет години по-късно (1983) излиза роман, базиран на „Хляб от трохи”, „Моминството на войниците”. Още на следващата година излиза мемоарният роман „Цветя за махалата”, който през 1986 г. е включен като втора част на романа „Навътре в камъка”.
През 1988 се появява „Признания пред Бела Цонева" - стихосбирка, посветена на съпругата на Иван Динков. Излязла през 1989 г., стихосбирката "Маски" е била готова още през 1963 г., когато обаче е била невъзможна за отпечатване поради прекалената си неканоничност.
Други стихосбирки на автора са: "Повторения" (1990), "Славянски псалми" (1991), "Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994), "Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник" (1997), "Спазми от Отечеството" (1999) и "Табакера" (2003).
Освен към поезията Динков се обръща и към белетристиката. През 1976 излиза неговата повест "Софийски атентат". Сред творчеството му откриваме още обявените за „документалистика” „Няколко пролога към един епилог” (1968) и „Докосвания до България" (1974). Има и книги с размисли, фрагменти, спомени - "Почит към литературата" (1980) и "Навътре в камъка" (1986). Автор е на пиесата "Комисия за погребение" (1990), романите „Проверка на каруците” (1990) и "Покрай кадифето" (1993).
Носител е на националните литературни награди "Иван Вазов", "П. К. Яворов", "Никола Вапцаров", "Никола Фурнаджиев", "Иван Николов" и "Златният ланец" на в. "Труд".