Голям пожар в Рим (64): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Denisitta (беседа | приноси)
м правописни корекции
м мънички
Ред 2:
'''Големият пожар в Рим''' ''(на [[латински]]: Magnum Incendium Romae)'' е най-известният [[пожар]] от [[история]]та, който опустошава десет от четиринадесетте района на древния [[Рим]] при управлението на [[император]] [[Нерон]], през [[юли]] [[64]] година.
 
Пожарът избухва през нощта на [[18 юли|18]] към [[19 юли]] в [[магазин]]ите, разположени югоизточно от Големия цирк. До сутринта пламъците обхващат по-голямата част от града. Нерон по време на пожара не е в града, тъй като няколко дни преди избухването му напуска Рим, за да отдъхва в [[Анций]].
 
[[Светоний]] според [[легенда]]та твърди, че инициатор на пожара е самият император, и че са били видени подпалвачите с факли. Отсъствието на Нерон от града (на безопасно разстояние според неговите противници) по време на пожара допълнително уронва авторитета на императора и институцията, тъй като според зложелателите му по време на пожара той е облечен в театрален костюм и свири на [[арфа]], рецитирайки [[поема]] за гибелта на [[Троя]].
 
Въпреки съчинената легенда съвременните историци с оглед на достоверността са по-склонни да се доверят на описанието на събитията, дадено от [[Тацит]], който по него време е още [[дете]]. Според сведенията, които ни е оставил видният римски [[политик]] и [[историк]], Нерон се отправя незабавно към Рим, веднага щом разбира за случилото се, и за организира за своя сметка спасителни екипи, които да помагат на хората и да се борят с пламъците. След пожара, а дори и по време на него, императорът разработва нов градоустройствен план за възстановяването на Рим. Планът предвижда въвеждането на задължителни минимални отстояния между сградите, които да са каменни, а не дървени постройки, както и задължителни минимални ширини на новите градски улици. Всички сгради задължително трябва да имат входове откъм улицата, а не откъм дворове и градини. Мерките по новия градоустройствен план целят да минимизират пораженията при евентуален нов пожар и по този начин да увеличат съответно възможностите за ограничаване разпространението на огнената стихия значително.
 
Пожарът бушува шест дни и седем нощи. След потушаването му се установява, че напълно опожарени са четири от четиринадесетте градски района, като пораженията в седем от тях са сериозни. Нерон отваря вратите на императорските дворци за бездомните хора, взимайки всички необходими мерки, за да осигури снабдяването на града с храна и вода с цел спасяване на оцелелите и предотвратяване разпространението на [[епидемия|епидемии]].
 
Възстановяването на града изисква имперската [[хазна]] да отдели за тази цел огромни [[пари]]чни средства. Предвид наЗаради това непредвидено разходно перо [[Римска провинция|римските провинции]] са обложени с еднократен извънреден данък, което позволява за сравнително кратко време да се набавят необходимите средства за възстановяването на Рим. В памет на пожара Нерон построява нов дворцов комплекс - "[[Златния дом на Нерон]]".
 
Разследването на причините за пожара води към [[християни]]те. Уликите са за предумишлен палеж, дело на християнската общност във "Вечния„Вечния град"град“, следствиевследствие от което избухват серия [[погром]]и, последвани от масови [[екзекуция|екзекуции]] на християни. Тези събития се катализират от изблика на гняв у императора от упорито разпространяваните сред плебса слухове, че пожарът е лично дело на [[държавен глава|държавния глава]]. Нерон намира тези приказки за зловредни и насъсква тълпата срещу юдейската секта на християните.
 
== Вижте също ==