Хаджи Димитър (балада): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Нова страница: == Хаджи Димитър == ''от Христо Ботев'' Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъ...
Ред 1:
== Хаджи Димитър ==
'''"Хаджи Димитър"''' е балада, написана от именития български поет и революционер [[Христо Ботев]], издадена за пръв път през [[1873]] г. във в. "[[Независимост (вестник)|Независимост]]", датата на написване е неизвестна. Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбирката "[[Песни и стихотворения]]", която Ботев издава съвместно със [[Стефан Стамболов]].
 
''от Христо Ботев''
{| class="toccolours" style="float: right; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 85%; background:#c6dbf7; color:black; width:23em; max-width: 23%;" cellspacing="5"
| style="text-align: left;" |
"Настане вечер, месец изгрее,
<br> звезди обсипят свода небесен.
<br> Гора зашуми, вятър повее,
<br> Балканът пее хайдушка песен!"
|-
| style="text-align: right;" | <small> - Седма [[строфа]] от баладата, изписана със златни букви върху вратата на поезията в [[Париж]].</small>
|}
 
==Идея==
 
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
През [[1868]] г. четата на войводите [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] преминават [[Дунав]]а. След няколко сражения с турската войска българите са разбити, а войводите намират смъртта си. Ботев познавал лично и двамата. Няколко години по-късно сред българите започнал да се разпространява слух, според който двамата войводи са се все още живи и укривайки се в Балкана подготвят голямо въстание, което ще освободи родината им. Ботев написал стихотворението вероятно, за да е опълчи на скиптично настроените към този слух, не защото сам вярвал във физическото оцеляване на съратниците си, а защото знаел, че душата на бореца за свобода не умира, а продължава да живее сред народа. Самата поява на подобен слух потвърждава неговата теза.
 
потънал в кърви лежи и пъшка
== Външни препратки ==
{{уикиизточник|Хаджи Димитър|Хаджи Димитър}}
 
юнак с дълбока на гърди рана,
 
юнак във младост и в сила мъжка.
[[Категория:Христо Ботев]]
 
 
На една страна захвърлил пушка,
 
на друга сабля на две строшена;
 
очи темнеят, глава се люшка,
 
уста проклинат цяла вселена!
 
 
Лежи юнакът, а на небето
 
слънцето спряно сърдито пече;
 
жътварка пее нейде в полето,
 
и кръвта още по–силно тече!
 
 
Жътва е сега... Пейте, робини,
 
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
 
в таз робска земя! Ще да загине
 
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
 
 
Тоз, който падне в бой за свобода,
 
той не умира: него жалеят
 
земя и небе, звяр и природа
 
и певци песни за него пеят...
 
 
Денем му сянка пази орлица,
 
и вълк му кротко раната ближи;
 
над него сокол, юнашка птица,
 
и тя се за брат, за юнак грижи!
 
 
Настане вечер – месец изгрее,
 
звезди обсипят сводът небесен;
 
гора зашуми, вятър повее, –
 
Балканът пее хайдушка песен!
 
 
И самодиви в бяла премена,
 
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
 
тихо нагазят трева зелена
 
и при юнакът дойдат, та седнат.
 
 
Една му с билки раната върже,
 
друга го пръсне с вода студена,
 
третя го в уста целуне бърже, –
 
и той я гледа, – мила, зесмена!
 
 
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
 
Де е и мойта вярна дружина?
 
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
 
аз искам, сестро, тук да загина!"
 
 
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
 
и с песни хвръкнат те в небесата, –
 
летят и пеят, дорде осъмнат,
 
и търсят духът на Караджата...
 
 
Но съмна вече! И на Балкана
 
юнакът лежи, кръвта му тече, –
 
вълкът му ближе лютата рана,
 
и слънцето пак пече ли – пече!
 
 
 
 
Творбата е отпечатана за първи път във вестник "Независимост" през 1873 г.
 
Според Захари Стоянов, Ботев я е декламирал дълго преди публикацията.
 
Написана е по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г. при което Хаджи Димитър е смъртоносно ранен и почива от раните си 20-тина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, където е и погребан.
 
 
За тези които продължават да трият поемата понеже "не била статия":
 
Статия е, независимо от стихотворната форма, и то написана от публицист и революционер със неоспорими качества и заслуги!