Разлика между версии на „Джон Милтън“

интервали, букви...
м (Робот Добавяне: fy:John Milton)
(интервали, букви...)
 
== Биография ==
Джон Милтън е роден на [[9 декември]] [[1608]] г. в [[Лондон]], [[Англия]]. Бащата на Милтън, Джон Милтън Старши (ок. 1560 – 1647 г.) се премества в [[Лондон]] около 1583 г. след като неговия баща, Ричард Милтън, който е [[католик]], го лишава от наследство щом открива, че синът му е [[протестант]]. Около 1600 г. бащата на поета се оженва за Сара Джефри (1572 – 1637 г.). Семейството живее на Бред Стрийт в Чийпсайд, близо до катедралата "Св. Павел". Бащата работи като писар. Той е и композитор на църковна музика, като същата любов към нея изпитва и синът. Финансовото състояние на семейството позволява на Джон младши да изучава класически езици, първо в къщи, а после и в училището към "Св. Павел".
През 1625 г. Милтън е приет в Кембридж[[Кеймбридж]]. Година по-късно е наказан, тъй като участва в скандал с учителя си Уилям Чапъл. Може би именно по време на краткото си завръщане в Лондон, той прави първите си стъпки в поезията. Връщайки се в университета, Милтън получава нов наставник - Натаниел Тови. Въпреки това той не е доволен от начина на обучение и няма много приятели. В КембриджКеймбридж композира "Утринта на Рождество Христово", 25.XII.1629 г.
Джон Милтън е роден на 9.XII.1608 г. в Лондон,второ дете на Джон и Сара.Семейството живее на Бред Стрийт в Чийпсайд,близо до катедралата "Свети Павел".Бащата работи като писар.Той е и композитор на църковна музика,като същата любов към нея изпитва и синът.Финансовото състояние на семейството позволява на Джон младши да изучава класически езици,първо у дома,а после и в училището към "Св.Павел".
През 1632, Милтън се връща в Лондон, където прекарва няколко години в усърден труд - изследователски и композиторски. Неговата поема "On Shakespeare" e издадена същата година. От този период са "L'Allegro" и "Il Penseroso". В 1637 г. умира майка му. Месеци по-късно същата участ сполетява Едуард Кинг, който е удавен. Едуард е негов близък приятел. През ноември Милтън композира елегията Lycidas, публикувана в мемориално издание в КембриджКеймбридж, 1638 г.
През 1625 Милтън е приет в Кембридж.Година по-късно е наказан,тъй като участва в скандал с учителя си Уилям Чапъл.Може би именно по време на краткото си завръщане в Лондон,той прави първите си стъпки в поезията.Връщайки се в университета,Милтън получава нов наставник-Натаниел Тови.Въпреки това той не е доволен от начина на обучение и няма много приятели.В Кембридж композира "Утринта на Рождество Христово", 25.XII.1629.
По обичая на времето Милтън заминава на пътешествие из Европа през пролетта на 1638 г. Пристига във [[Флоренция]] през есента, където вероятно среща [[Галилео Галилей]], който по това време е арестуван по заповед на Инквизицията[[Инквизиция]]та. В [[Рим]] Милтън гостува на кардинал Барберини, племенник на Папата, и посещава Ватиканската библиотека. В [[Неапол]], Милтън среща Джовани БатищаБатиста, биограф. На него посвещава Mansus. С дълбока тъга разбира за смъртта на още един скъп приятел, Чарлс Диодати. Поради слуховете за гражданска война в Англия, решава да се върне у дома през юли 1639 г. Малко след това композира Epitaphium Damonis, поема на латински в памет на Диодати.
През 1632,Милтън се връща в Лондон,където прекарва няколко години в усърден труд-изследователски и композиторски.Неговата поема "On Shakespeare" e издадена същата година.От този период са "L'Allegro" и "Il Penseroso". В 1637 умира майка му.Месеци по-късно същата участ сполетява Едуард Кинг,който е удавен.Едуард е негов близък приятел.През ноември Милтън композира елегията Lycidas,публикувана в мемориално издание в Кембридж,1638 г.
Писателят се установява в Лондон,където започва да обучава племенниците си,като по-късно приема и деца на по-знатни жители на града. Гражданската война назрява - [[Чарлс I]] нахлува в Шотландия през 1639 г., а Парламентът е свикан година по-късно. Милтън започва да пише памфлети на политическа и религиозна тематика - "За Реформацията" е публикуван 1641 г.
По обичая на времето Милтън заминава на пътешествие из Европа пролетта на 1638 г.Пристига във Флоренция през есента,където вероятно среща Галилео,който по това време е арестуван по заповед на Инквизицията.В Рим Милтън гостува на кардинал Барберини,племенник на Папата, и посещава Ватиканската библиотека.В Неапол,Милтън среща Джовани Батища,биограф.На него посвещава Mansus.С дълбока тъга разбира за смъртта на още един скъп приятел,Чарлс Диодати.Поради слуховете за гражданска война в Англия,решава да се върне у дома през юли 1639 г.Малко след това композира Epitaphium Damonis,поема на латински в памет на Диодати.
През пролетта на 1642 г. Милтън се жени за Мери Пауъл, седемнайсетгодишна, а той на тридесет и четири;, но връзката им е нещастна и Мери го напуска. Това провокира автора да напише "Трактати за развода", където говори за развод, продиктуван от несъвместимостта между съпрузите като отделни личности.
Писателят се установява в Лондон,където започва да обучава племенниците си,като по-късно приема и деца на по-знатни жители на града.Гражданската война назрява-Чарлс I нахлува в Шотландия през 1639,а Парламентът е свикан година по-късно.Милтън започва да пише памфлети на политическа и религиозна тематика-"За Реформацията" е публикуван 1641 г.
През 1643 г. Милтън публикува "Правило и ред на развода", чието второ издание излиза 1644. Въпросната 1644 г., Милтън издава и "Оценката на Мартин Бусър относно развода". "Трактати за развода" причинява недоволство в управлението и сред духовенството, които дават на писателя прозвището "Милтън разведения".
През пролетта на 1642 г.Милтън се жени за Мери Пауъл,седемнайсетгодишна,а той на тридесет и четири;но връзката им е нещастна и Мери го напуска.Това провокира автора да напише "Трактати за развода",където говори за развод,продиктуван от несъвместимостта между съпрузите като отделни личности.
В края на 1644 г. Милтън публикува Areopagitica, като пропагандира свободата на словото. Пише и монографията "За образованието". Следващата година създава Tetrachordon and Colasterion, и "Поемите на господин Джон Милтън".
През 1643 Милтън публикува "Правило и ред на развода",чието второ издание излиза 1644.Въпросната 1644 г.,Милтън издава и "Оценката на Мартин Бусър относно развода"."Трактати за развода" причинява недоволство в управлението и сред духовенството,които дават на писателя прозвището "Милтън разведения".
Авторът смята да се ожени отново за Мери Пауъл. Тяхната дъщеря се ражда през 1646 г. В 1647 г. умират бащата и тъстът му.
В края на 1644 Милтън публикува Areopagitica, като пропагандира свободата на словото.Пише и монографията "За образованието".Следващата година създава Tetrachordon and Colasterion,и "Поемите на господин Джон Милтън".
Авторът смята да се ожени отново за Мери Пауъл.Тяхната дъщеря се ражда 1646 г.В 1647 умират бащата и тъстът му.
Възможно е Милтън да е присъствал на екзекуцията на Чарлс I на 30.01.1649 г.
"Собствеността на кралете и магистратите" е публикуван две седмици по-късно.Следват множество творби, някои от които поръчани от управляващата клика на Кромуел. През 1651 г. се ражда първият син на Милтън, Джон, и семейството се мести в [[Уестминстър]].
Във февруари 1652 г. Милтън губи зрението си. Това го кара да напише сонета "Когато започнах да мисля, че моята светлина е вече изчерпана".Май През май месец, същата година, се ражда втората дъщеря на автора, Дебора, а едногодишният Джон умира през юни.
През 1656 г. Милтън се жени за Катрин Уудкок, която ражда дъщеря Катрин през 1657 г., но в началото на 1658 г. и майката, и детето умират. В памет на съпругата той пише сонета "Methought I saw my late espoused saint.".
През 1659 г., заради пропагандните си творби, Милтън прекарва в укритие от привържениците на [[Чарлс II]], тъй като лорд-протектор [[Оливър Кромуел]] умира предишната година;през. През есента, писателят е заловен и хвърлен в затвора, за да бъде освободен по волята на Парламента преди Коледа. На 30.05.1660 г. на трона се качва именно Чарлс II.
В 1663 г. Милтън се жени отново, този път за Елизабет Минсхъл, против която били настроени неговите дъщери. Той прекарва остатъка от живота си, обучавайки ученици и в писане на поемата "Изгубеният Рай" (Paradise Lost). Тя е сред най-добритевеликите английски поеми, писани някога и още по-забележителна я прави фактът, че е написана от сляп човек, който помни стиховете наизуст и после ги диктува на специално назначен за целта текстописец. "Изгубеният Рай" е издадена в 1667 г. в десет книги. Допълнителни материали получава изданието от 1668 г. Успехът ѝ е невиждан.
Милтън умира в спокойствие презна [[8 ноември,]] [[1674]] г. в Лондон и е погребан в църквата Св. Жил в Крипългейт. Паметник на автора е издигнат в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство.
 
== Поетични и драматични произведения ==
 
Милтън може да се определи като ранен апостол на либерализма.Със своите републикански възгледи,той е крайно непопулярен и опасен във века на абсолютната монархия.
 
 
* "Ареопагитика" (''Areopagitica'', 1644 г.)