Любовен еликсир: Разлика между версии

 

[[Файл:L'elisir d'amore poster.jpg|дясно|мини|Първа страница на либретото.]]

 

 

Селският момък Неморино е влюбен в младата и хубава Адина. Той много страда, защото тя не му отговаря с взаимност, като винаги му подхвърля остроти и закачки. Мисълта, как да спечели любовта й, го измъчва непрекъснато. Неморино стои до оградата на къщата и подслушва разговора на Адина с приятелката й Дженета ''(ария на Неморино “Quanto è bella, quanto è cara”)''. Адина разказва легендата за Тристан и Изолда ''(ария на Адина „Della crudele Isotta”).'' Като чува как Тристан изпил вълшебно питие, за да спечели любовта на Изолда, Неморино решава непременно да се сдобие с такъв еликсир.

Дочуват се барабани и под техните звуци в селото влиза отряд войници начело със сержант Белкоре. Стройният сержант също е влюбен в Адина. Белкоре поднася букет цветя на девойката и започва самоуверено и дръзко да я ухажва ''(ария на Белкоре „Come Paride vezzoso”).'' Това причинява нови страдания на Неморино. Белкоре кара Адина да го покани с хората му в чифлика и да ги нагости. Девойката с радост се съгласява. Тя отново подхвърля закачка към Неморино, което съвсем го отчайва. Съжалявайки нещастния момък, Адина го поканва заедно с другите.

 

 

На селския площад. Пощенският рог известява пристигането на дилижанса и събира на площада всички селяни. От колата излиза непознат чужденец. Селяните се питат какъв е той – може би граф или маркиз? Оказва се, че това е доктор Дулкамара. Той веднага започва да се хвали, че лекува всички болести на света с лекарствата, които носи със себе си ''(ария на Дулкамара „Udite, udite, o rustici!”)''. Селяните се натрупват и започват да купуват неговите балсами и лекарства. Към Дулкамара се приближава и Неморино. Той смутено го пита има ли от вълшебното питие на Тристан и Изолда. Хитрият шарлатанин веднага го предлага на момъка, като му казва, че еликсирът ще подействува само ако се вземе след един ден (достатъчно време, за да се изпари от селото). Неморино, щастлив и радостен, плаща скъпо и прескъпо, но с последните си пари, за обикновеното вино, което му е продал Дулкамара. Сега момъкът е убеден, че ще спечели любовта на Адина. Но не му се чака цял ден – той нетърпеливо отваря бутилката и я изпива на един дъх. „Еликсирът“ веднага променя Неморино. Той става весел от виното, започва да пее, да се шегува, да закача другите девойки, без да обръща никакво внимание на Адина. Девойката, която също обича Неморино, но прикрива чувствата си, е дълбоко оскърбена. За да го накаже, тя казва на сержанта Белкоре, че е съгласна да стане негова жена. Ако той иска, могат да се венчаят още същия ден. Думите на Адина карат Неморино веднага да изтрезнее. Отчаян, той моли Адина да отложи сватбата си поне за следващия ден. Щастливият Белкоре кани всички на сватбеното тържество.

 

 

 

В двора на Адина. Гостите са дошли вече, за да присъствуват на сключването на брака между Адина и Белкоре. Сред тях е и доктор Дулкамара ''(дует на Дулкамара и Адина – баркарола „Io son ricco, e tu sei bella”)''. Отчаяният Неморино се надява единствено на „еликсира“ му. Но той е дал всичките си пари за първата бутилка. И за да се сдобие с други, той решава да стане наемен войник. С получените от Белкоре двайсет скуди момъкът трябва да търси доктора. Неочаквано обаче се разнася новината, че вуйчото на Неморино е починал, като му е оставил цялото си състояние. Тя сигурно е вярна, тъй като са я научили от селския куриер. Само Неморино още не знае нищо. Той е открил Дулкамара, купил е двойна доза „еликсир” и сега отново е под въздействието му. Още първата девойка, която среща, започва да го ухажва. Тя е научилата новината Джанета, но Неморино, незнаещ нищо, не е ни най-малко изненадан – той е повярвал в силите на чародейното питие. Адина, която също не знае, че Неморино вече е богат, е смутена от вниманието, с което го обграждат всички девойки от селото.

Доктор Дулкамара е най-изненадан от действието на своя „еликсир“. Шарлатанинът мъчно може да повярва на магическата, му сила, но се осмелява да го предложи и на Адина, защото разбира, че и тя страда от нещастна любов (дует на Адина и Дулкамара ”Quando amore! Ed io spietata”). От думите на Дулкамара и на селяните девойката разбира, че Неморино вече на два пъти е купувал от вълшебното питие, за да спечели любовта й. Втората бутилка той е заплатил с цената на свободата си, като се е продал за наемен войник. Адина решава да разкрие чувствата си.

 

 

Неморино се приготвя за път – полка на Белкоре е повикан на фронта. Той е видял в очите на Адина сълзи, когато тя го е видяла да се забавлява с девойките ''(ария на Неморино „Una furtivа lagrima”)''. През това време Адина е дала на Белкоре двайсет скуди и е взела разписката на Неморино. Сега идва при любимия си и му казва, че го е освободила и му дава документа. Неморино отново не е изненадан – това ще да е от „еликсира”, но Адина все още не признава любовта си. Неморино й заявява, че докато не е обичан, иска да умре войник. Накрая девойката му казва, че го обича и е съгласна да стане негова жена. Младежът е безкрайно щастлив. Самият Белкоре не е кой знае колко опечален – по света няма да се свършат хубавите жени. Дулкамара също е щастлив – той е в състояние да изпълни желанието на всички хора, които искат да са купят от неговия „любовен еликсир“.