Озон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: hy:Օզոն |
Произходъд на озона в атмосферата |
||
Ред 14:
Открит е от холандския физик Мартин ван Марум, който през [[1785]] г. счита, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”.
[[Произход на озона в атмосферата]] .Фотохимичните механизми, предизвикали появата на озоновия слой, са открити от британския физик Сидни Чапмън през 1930 година. Озонът в земната атмосфера се създава от ултравиолетови лъчи, които удрят обикновени кислородни молекули, състоящи се от два атома кислород (O2), като така ги разцепват на отделни кислородни атоми (атомарен кислород); атомарният кислород след това се свързва с неразбити O2 молекули, създавайки озон (O3). Озоновата молекула също е нестабилна (въпреки че в стратосферата може да издържи дълго време) и когато бива ударена от ултравиолетовите лъчи, се разцепва на кислороден атом и обикновена двуатомна молекула. Така се получава кръгов процес, наречен озоно-кислороден цикъл, резултат от който е слой с повишено съдържание на кислород в стратосферата - онази част от атмосферата, намираща се на височина между 10 и 50 километра над земната повърхност. Около 90% от озона в земната атмосфера се съдържа в стратосферата. Най-голяма е концентрацията на озон на височина между 15 и 40 километра, където тя се изменя между 2 и 8 милионни части. Ако целият озон в атмосферата се сгъсти до въздушното налягане на морското ниво, щеше да образува слой, дебел само три милиметра.
Десет процента от озона в атмосферата се съдържат в тропосферата - най-ниската част от атмосферата. Тропосферният озон идва от два източника: част от него се спуска от стратосферата, останалата част се произвежда на място в различни количества чрез различни механизми.
Ултравиолетовата светлина и озонът [редактиране]
Съдържание на озон (хоризонтално) на различна височина (вертикално) и спирането на различните видове ултравиолетово излъчване (трите цветни стълба).
Въпреки че съдържанието на озон в атмосферата е много малко, то е от съдбоносно значение за живота на Земята, защото поглъща биологично вредното ултравиолетово излъчване на Слънцето. Ултравиолетовата светлина е разделяна на три вида, в зависимост от своята дължина на вълната - A, B и C. Тип C, която би била изключително вредна за хората се поглъща от озоновия слой на височина от около 35 километра.
Тип B може да бъде вредна за кожата и е главната причина за слънчевите изгаряния; прекомерното излагане на този вид светлина може да причини и генетични щети, предизвиквайки редица проблеми, сред които и рак на кожата. Озоновият слой е много ефективен в поглъщането на ултравиолетова светлина от този тип - за излъчване с дължина на вълната от 250 нанометра интензивността при земната повърхност е 350 милиона пъти по-слаба, отколкото в горните слоеве на атмосферата. Въпреки това, определено количество преминава през цялата атмосфера, което се отнася и за почти цялото количество ултравиолетова светлина тип A. Тя обаче е значително по-безвредна, въпреки че също е потенциален причинител на генетични щети.[[Име на препратка]]
| |||