Разлика между версии на „Кангалич“

==История==
===В Османската империя===
Селото датира от 15 век. В 17-18 век има около 80 къщи.<ref name="dimos-axiou">[http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65 Официален сайт на Дем Вардар]</ref> В [[1900]] година [[Васил Кънчов]] в „[[Македония. Етнография и статистика]]“ споменава селото два пъти - веднъж като в ''Къяли'' с 348 жители [[турци]] и втори път като ''Кънглич'' с 240 българи и 60 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.140-141.]</ref> Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.<ref name="dimos-axiou"/> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Канголич'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
 
В [[1910]] година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://lithoksou.net/thesaloniki_k.html Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης]</ref>
Анонимен потребител