Власт (обществено отношение): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Svin4y (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Власт''' е силно влияние, изразено в право и възможност за разпореждане и [[контрол]], подчиняване на [[воля]]та.<ref>[http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00014/12200.htm Определение в Большая советская энциклопедия]</ref> Осъществяването на властта става по различни начини - някои са [[демокрация|демократични]], а други авторитарни. Особено място заема политическата власт, най-силният елемент на която се явява държавното управление с всичките принадлежащи органи. Съществуват [[съдебна власт]], [[изпълнителна власт]], [[представителна власт]], [[икономическа власт]], [[законодателна власт]] и други. Предпоставки и източници на властта могат да са [[пари]], [[богатство]], прочутост или [[знание]].
 
== ''' Власт''' ==
{{copyvio}}
Властта е мярка за способността на човек да контролира средата около себе си, включително и поведението на другите същества. Терминът власт е често използван като сила, възприемана като законна от социалната структура.
 
Властта може да бъде лоша или несправедлива, но упражняване на властта се приема, като енденична за хората, като социaлни същества. Често изучаването на властта в обществото се приема като политика. Използването на властта няма нужда да включва принуда. В едната си крайност, тя много силно прилича на това което англоговорящите наричат „влияние” , въпреки че някои автори правят разлика между власт и влияние - средството чрез което се използва властта (Handy, C.1993 Understanding Organizations).
 
Голяма част от съвременния дебат върху властта се върти около проблема за подпомагане природата на властта. Изчерпателен разказ за властта може да бъде намерен във Власт: Радикален възглед на '''Стивън Люкс''', където той разисква трите измерения на властта. Така властта може да бъде разгледана като различни форми на ограничение на човешкото действие, но също и като нещо, което прави действието възможно, но в ограничена степен. В голяма степен този дебат е свързан с трудовете на френския философ '''Мишел Фуко'''[[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BB_%D0%A4%D1%83%D0%BA%D0%BE]] ( 1926-1984), който е последовател на италианския политически философ '''Николо Макиавели''' [[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8]] (1469-1527) и разглежда властта, като „сложна стратегическа ситуация в определено общество”. Дълбоко структурно неговото понятие включва и ограничение, и упълномощаване.
 
 
Властта е мярка за способността на човек да контролира средата около себе си, включително и поведението на другите същества. Терминът власт е често използван като сила, възприемана като законна от социалната структура.
Властта може да бъде лоша или несправедлива, но упражняване на властта се приема, като енденична за хората, като социaлни същества. Често изучаването на властта в обществото се приема като политика. Използването на властта няма нужда да включва принуда. В едната си крайност, тя много силно прилича на това което англоговорящите наричат „влияние” , въпреки че някои автори правят разлика между власт и влияние - средството чрез което се използва властта (Handy, C.1993 Understanding Organizations).
 
Голяма част от съвременния дебат върху властта се върти около проблема за подпомагане природата на властта. Изчерпателен разказ за властта може да бъде намерен във Власт: Радикален възглед на '''Стивън Люкс''', където той разисква трите измерения на властта. Така властта може да бъде разгледана като различни форми на ограничение на човешкото действие, но също и като нещо, което прави действието възможно, но в ограничена степен. В голяма степен този дебат е свързан с трудовете на френския философ '''Мишел Фуко'''[[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BB_%D0%A4%D1%83%D0%BA%D0%BE]] ( 1926-1984), който е последовател на италианския политически философ '''Николо Макиавели''' [[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8]] (1469-1527) и разглежда властта, като „сложна стратегическа ситуация в определено общество”. Дълбоко структурно неговото понятие включва и ограничение, и упълномощаване.
 
== '''Източници на власт''' ==
 
 
 
'''Власт може да се осъществява чрез:'''
Line 46 ⟶ 41:
 
- '''във взаимоотношения'''; доминиране/ подчинение
 
 
 
'''Д.К. Гълбрайт''' обобщава видовете власт като: '''Принуждаваща'''( основаваща се на силата), '''Компенсаторна''' (чрез използване на различни източници) и '''Условна''' ( резултат от убеждение и техни източници като „Личност” (индивиди), „Собственост” (техни материални източници) и „Организационен” ( без значение кой е на върха на структурата). (Galbraith, An Anatomy of Power)
 
Всички форми на властта се свеждат до едно от две възможни подзаглавия.
- * '''Агресивна''' ( чрез сила)
- * '''Манипулативна''' ( убеждение)
 
 
 
'''Власт чрез ред'''
Line 62 ⟶ 53:
Така всеки недисциплиниран ученик може лесно да се идентифицира и да бъде изправен пред учителя.''
 
== '''Марксизъм''' ==
 
 
 
== '''Марксизъм''' ==
 
 
 
В марксистката традиция, италианския автор Антонио Грамчи определя ролята на културната хегемония в идеологията като средство за поддържане силата на капитализма и на държавата. Позовавайки се на Николо Макиавели във „ Владетелят” и опитвайки да разбере защо не е имало комунистическа революция в Западна Европа, докато в Русия имало такава, Грамчи концептуализира тази хегемония като кентавър, състоящ се от две половини. Задната половина, звярът, представлява по-класически, материален образ на властта, власт чрез принуда, чрез брутална сила, физическа или икономическа. Но капиталистическата хегемония, твърди той, зависи дори по-силно от предната половина, човешкото лице, което излъчва власт чрез съгласие. В Русия, тази власт липсвала, което довело до революция. В Западна Европа, най-вече Италия, капитализмът успява в упражняване на взаимна власт, убеждавайки работническите класи, че техните интереси били същите като тези на капиталистите. По този начин революцията била избегната.
Line 109 ⟶ 95:
 
 
=='''Тофлър'''==
 
 
Line 120 ⟶ 106:
Неотбелязаната категория може да оформи идентифициращ признак за властимащите. Неотбелязаната категория става стандарт. За повечето западни читатели е ясно, че ако расата на главния герой не е спомената, той е бял; ако сексуалната ориентация не е отбелязана се приема, че той е хетеросексуален; ако полът не е отбелязан, се приема, че той е мъж; ако инвалидност не е спомената се приема, че той е здрав. Човек може често да пренебрегне неотбелязаните категории. Белият цвят на кожата е такава категория, която обикновено не се забелязва от властимащите тъй като често те спадат към тази категория. Неотбелязаната категория става норма с други категории свързани с девиантен статус. Социалните групи могата да прилагат този възглед за властта към раса, пол и инвалидност без изменение; здравото тяло е неутрално, човекът е нормален статус.
 
== '''Пет принципа на силата''' ==
 
 
 
Социалните психолози Френч и Рейвън в класическо проучване (1954) развили схема за източници на властта, чрез която да анализират как действа властта в определени взаимоотношения. Според Френч и Рейвън властта се различава от влиянието по следния начин: властта е ситуацията, която поддържа дадени взаимоотношения А- В, като даден опит на А за повлияване върху В, прави замислената от А промяна на В по-вероятна. Тук властта е фундаментално относителна – зависи от определени разбирания, които А и В прилагат в своите взаимоотношения и изисква от В да разпознае качество у А, което би мотивирало В да се промени по желания от А начин. Задължително трябва да обърнем внимание на принципа или комбинация от принципи на властта подходящи за взаимоотношението, за да се постигне желания резултат.
Line 134 ⟶ 118:
Означава власт или способност на индивидите да привличат другите и да предизвикват лоялност у тях. Основава се на харизмата и междуличностните умения на власт имащия. Притежанието на определена личностна черта поражда възхищение към човека и това възхищение създава възможност за междуличностно влияние. Тук човека подчинен на властта желае да се идентифицира с тези личностни качества и да е удовлетворен от това, че е приет последовател. Национализмът и патриотизмът също се разглеждат като вид референтна власт. Например войниците участват във войни, за да защитят честта на страната си. Това е втората най-малко очевидна власт, но най-ефективна. Рекламодателите отдавна са признали референтната власт при използване на спортисти за рекламиране на продукти. Харизмата на спортните звезди води до подписване на договора въпреки факта, че личността може да не е известна извън спортната арена.
 
'''Експертна власт'''
Тя е индивидуална власт в резултат от уменията или познанията на лицето или организацията. За разлика от другите, този тип власт е строго специфична и ограничена до определена област, за която експертът е обучен и квалифициран.
 
Line 147 ⟶ 131:
Проучване включващо 50 студенти заключава, че тези които се чувстват „силни” чрез заявяване на „думи на силата”, били по-малко податливи на външен натиск и по-склонни да осъществяват честна и творческа обратна връзка.
 
==Виж също==
 
== Източници ==
<references />
Политика
Основни идеи в социологията – Макс Вебер
{{философия-мъниче}}
[[Категория:Философия]]
[[Категория:Политика]]
[[ar:نفوذ]]
[[bs:Moć]]
[[ca:Poder (sociologia)]]
[[cs:Moc]]
[[da:Magt]]
[[de:Macht]]
[[en:Power (philosophy)]]
[[eo:Potenco (filozofio)]]
[[es:Poder (sociología)]]
[[et:Võim]]
[[fa:قدرت]]
[[fi:Valta]]
[[fr:Pouvoir (sociologie)]]
[[fy:Macht]]
[[he:כוח (סוציולוגיה)]]
[[hr:Moć]]
[[hu:Hatalom]]
[[it:Potere]]
[[ja:権力]]
[[kn:ನಿಯಂತ್ರಣ]]
[[ko:권력]]
[[nn:Makt]]
[[no:Makt]]
[[pl:Władza]]
[[pt:Poder]]
[[qu:Atiyniyuq kay]]
[[ru:Власть]]
[[sh:Moć]]
[[sk:Moc (ovládanie)]]
[[sr:Моћ]]
[[sv:Makt]]
[[th:อำนาจ]]
[[tl:Kapangyarihan]]
[[uk:Влада]]
[[zh:權力]]