'''Васал''' (от [[келти|келтски]] '''gwas''' — ''слуга'', през [[''латински'']] - '''vassallus''' и [[''руски език|руски'']] - ''вассал''), през [[''Средновековие'']]то е [[''Феодализъм|феодален'']] владетел, получил земя от друг феодал - своя ''сюзерен'' в замяна на задължението да му помага. Васалът полага ''васална клетва'', че се задължава да се подчинява на сюзерена, да следва неговите указания по въпросите на външната и вътрешната политика, да му оказва военна подкрепа при нужда и да плаща предварително договорени данъци.
В по-широк смисъл, ''васалитетът'' е зависимост на една държава от друга, при което съществува подчинение, а не равнопоставеност или доброволен съюз.
Явлението е характерно за ранния и средния стадий от развитието на [[''феодализъм|феодализма'']]. Като понятие е използвано в [[''Древен Рим|Древния Рим'']], царствата в Предна Азия. Със създаване на централизирани национални държави през XVI-XVIII век неговото приложение спада, отмира с прекратяването на [[''Османската империя'']].
Една от последните му прояви е от историята на България - съгласно чл. 1 от [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 г. е създадено [[Княжество България]], което е автономно спрямо [[''Високата порта'']], [[''трибут'']]арно и намиращо се под върховния [[''суверен'']]итет на [[''султан'']]а.
