Морфология (езикознание): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
+граматически категории/ +източн./ наука, която изучава думата като словоформа, т.е. като изградена от по-малки единици - морфеми. -> наука, к
Ред 1:
{{към пояснение|Морфология|Морфология}}
{{Лингвистика}}
'''Морфологията''' (гр. ''морфе'' - форма, ''логос'' - наука) като дял от [[лингвистика]]та е наука, която изучава думатаформите катона словоформа,думата т.е.- катотехния изграденастроеж оти по-малки единици - морфемизначение.
За разлика от [[лексикология]]та, където думата се възприема като неделима единица, при морфологията думата се изучава думата като структура, изградена от по-малки значещи сегменти, наречени морфеми.
 
Като дял от [[граматика]]та морфологията е наука, която изучава формата на [[дума|думите]], строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения. Лексикалното значение е основно за думата, докато граматическото е допълнително. Напр. думите '''бягам, бягаше, ще бягаме, биха бягали, избягал е, избягаха''' имат едно общо лексикално значение (действието бягане) и различни граматически значения (род, число, време, вид, залог и наклонение на глагола).
 
Според най-общата класификация на думите (семантико-граматична, т.е едновременно според лексикалното значение и според формалните признаци) думите се делят на няколко [[части на речта]]. Частите на речта в българския език са 10 :
значение и според формалните признаци) думите се делят на няколко [[части на речта]]. Частите на речта в българския език са 10 :
# Съществителни имена,
# Прилагателни имена,
Ред 18:
# Частици.
 
Всяка от тези части има абстрактно значение, което обединява думите в нея и я различава от останалите (например глаголът означава действие или състояние, а прилагателното показва качество на даден предмет или го съотнася към друг). Всяка част притежава определени граматични категории (род, лице, число, вид, спрежение, наклонение и др.) Всяка категория има свои специфични формални признаци - суфикси (определени морфеми), които "носят" граматическото значение.
Към тези може да се добавят и причастията, които имат общи черти с прилагателните и глаголите.
 
Граматическите категории се делят основно на два типа: именни (категории, които притежават имената) и глаголни (катерогии, които притежават глаголите). В блългарския език съществуват следните граматически категории:
Всяка от тези части има абстрактно значение, което обединява думите в нея и я различава от останалите (например глаголът означава действие или състояние, а прилагателното показва качество на даден предмет или го съотнася към друг). Всяка част притежава определени граматични категории (род, лице, число, вид, спрежение, наклонение и др. Всяка категория има свои специфични формални признаци - суфикси (определени морфеми), които "носят" граматическото значение.
 
1. Именни категории:
Морфологията като "наука за формата" се занимава точно с тези формални разлики. Те се групират в
# род (мъжки, женски, среден)
граматични категории, имат абстрактно значение и са характерни за една или повече части на речта.
# число (единствено и, множествено и т.н.)
Напр.: граматична категория род: мъжки, женски и среден; грам. кат. лице: 1-во,2-ро и 3-то; число:
# определеност (определено, неопределено)
единствено и множествено и т.н.
# степен (положителна, сравнителна, превъзходна)
# падеж (именителен, винителен, дателен, звателен)
2. Глаголни категории
# лице (първо, второ, трето)
# число (единствено, множествено)
# време (сегашно, бъдеще, бъдеще предварително, минало свършено, минало несвършено, минало неопределено, минало предварително, бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото)
# вид (свършен, несвършен)
# залог (деятелен, страдателен)
# наклонение (изявително, повелително, условно)
# евиденциалност (индикатив, конклузив, ренаратив (или преизказни форми), дубитатив, адмиратив)
 
Някои форми имат както именни, така и глаголни граматични категории. Например глаголната форма "ходещ" има не само характерните за глаголите граматични значения (единствено число, сегашно време, несвършен вид, деятелен залог), но и някои характерни за имената (мъжки род, неопределена форма).
 
Морфологичният анализ означава определяне на думата като част на речта и на всички нейни грматически
Line 37 ⟶ 49:
Ако една от тези морфеми се замени или премахне (''пред-из-вик-а-тел-'''ства''''') се променя граматическото значение на думата (от среден род, единствено число, определено, в множествено число, неопределено). Изключение е коренът, който рядко променя формата си, тъй като е свързан с лексикалното значение на думата.
 
ДругГранична дялобласт от отмежду Морфологията и Лексикологията е '''словообразуването'''. Както показва самият термин то се занимава с начините за образуване на нови думи чрез добавяне на морфеми с лексикално значение. Например чрез заменяне на морфемата '''из-''' с морфемата '''от-''' в думата '''изпия''' се получава новата дума '''отпия'''.
Формите '''отпия''' и '''изпия''' имат едни и същи граматически значения, но се различават по лексикалното си значение. Следователно те са форми на две различни думи, а не на една и съща.
 
 
== Източници ==
<references />
Граматика на съвременния български книжовен език, София, 1983 г.
 
Ницолова, Р. "Българска граматика. Морфология", София, 2008 г.
 
[[Категория:Морфология (езикознание)| ]]