Селището Кадъ кьой /старото име на Ведрина/ се среща за пръв път през 1573 г. в османски данъчни регистри. През годините на турското робство, в различни периоди популярност добиват други две наименования – Филибер кадъ и Кадиево. Те обаче не са регистрирани в нито един официален документ. Имената си селището дължи на обстоятелството, че тук е било седалището на кадията. “Кадъ кьой” означава именно “кадийско село”. Именно в кадийски регистри е упоменато, че населението е преобладаващо българско. Първите български заселници тук идватпрез 1837 г. от Еленския и Котелския Балкан. Били са шест рода. Техните наследници живеят във Ведрина и до днес. През 1848 г. е построена църквата “Св. Архангел Михаил”. Тя е втората в Североизточна България с килийно училище. През 70-те години на миналия век храмът се срутва в резултат на занемаряване след 1944 г. Местната общественост от две години набира средства за възстановяването му. Първото класно училище в Кадъ кьой е основано през 1893 г. От тогава до днес то носи името на светите братя Кирил и Методий. Първият учител в Кадъ кьой е Тодор Деветаков. По време на румънската окупация границата минава непосредствено до селото. Немалка част от землището остава в България и поради тази причина много местни хора се преселват в съседното Ген. Киселово. Все още при обработка на земята намираме гилзи и парчета от снаряди, казва Елена Друмева. След възвръщането на Южна Добруджа към България, през 1942 г. селото е преименувано Фердинандово. Името естествено е било неприемливо за комунистическата власт след 9 септември 1944 г. и с постановление на Министерския съвет през 1942 г. населеното място получава днешното си наименование. Идва от “ведро, високо място”. Тук са последните разклонения на Стара планина и надморската височина /305 метра/ е над характерната за Добруджа. Затова и през 1946 г. местните хора предложиха селото да се нарича Ведрина, обяснява 81-годишният Димитър Маринов – бивш кмет на селото. Десетки местни хора вземат участие във войните през миналия век. Не са малко и загиналите. През 1918 г. част от мъжете са отвлечени в Молдова от румънските окупатори. Някои не се завръщат никога.
