Вардаровци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 37:
 
===В Османската империя===
В 19 век Вардаровци е българско село в [[Кукуш]]ката [[каза]] (Аврет Хисар) на Османската империя. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Вардоровци'' (Vardorovtzi) е посочено като село с 50 домакинства и 239 жители [[българи]] и 27 [[турци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 162-163.</ref> В [[1900]] година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) във Вардаровци живеят 230 [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_10.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 166.]</ref>

Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година във ''Вардоровци'' (Vardorovtzi) има 360 жители българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.98-99.</ref>
 
В 1904 година жителите на Вардаровци се обращът към генералния инспектор на румелийските вилаети с молба да се отвори църквата им, за да могат да се молят на майчиния си език:
 
{{цитат|Още на 20 май т.г. със заявление до кукушкия каймакамин и до Св. Екзархия, подписано от всички селяни, съобщихме, че занапред ще се молиме Богу и ще учиме децата си на майчиния български език и че ще припознаваме върховенството на Българската екзархия... Мухтар: Трайко Митре, ази и първенци Атанас Трайков, Гоно Делиьов, Атанас Попов, Васил Митрев, Пено Митре, Лазар Константинов.<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 503.</ref>}}
 
По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година във ''Вардоровци'' (Vardorovtzi) има 360 жители българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.98-99.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Вардаровци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.</ref>