Уикипедия

Димитър Василев (писател): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
шаблон обработка
опит за форматиране
Ред 1:
{{писател
{{обработка|форматиране, уикифициране}}
| име = Димитър Василев
| снимка =
| размер =
| описание =
| псевдоним =
| наставка =
| фон =
| дата на раждане = [[4 април]] [[1926]]
| място на раждане = Турски извор, Ловеч
| дата на смърт = 2001
| място на смърт =
| работил =
| националност =
| период =
| жанрове =
| теми =
| направление =
| дебют =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
'''Димитър Василев''' е български [[поет]], [[белетрист]] и [[преводач]]. Първата си [[стихосбирка]] “Гълъбец” издава през 1954 г. През целия си творчески живот е публикувал над тридесет книги. Превежда руска и гръцка поезия. Издава книги с преводи на Белла Ахмадулина, Лев Озеров, Николай Старшинов. Повече от 20 години се занимава и с [[живопис]].
 
Някои от произведенията му са:
Димитър Василев (1926-2001) е поет, белетрист и преводач. Първата си стихосбирка “Гълъбец” издава през 1954г. Публикувал е над тридесет книги.
Поезия* Стихотворения: “Убежище”, “Щастлива самота”, “Нежно постоянство”, “Далечни близки”, “Парижки арки”, “Молитва за дъжд”, “Жена в съня”, “Тази дума любов”, “Подводни течения”, “Любов и мълчание”, “Моите авантюри”.
* Проза: “Стъпка надолу, стъпка нагоре”, “Аз и непознатият”, “Най-малкият брат на Дон Кихот”, “Смърт на корта”, “Куршумът ще се върне” и др.
* След 1989г. издава започнати и дори завършени ръкописи, за които е било невъзможно да видят бял свят преди това: “Без право на избор”, “Развод по сицилиански”, “Върни се в рая, Ева”, “Година на дракона”, “Пустините на Литания”, “Удобен човек”, “Нежни насилия”.
“Без право на избор”, “Развод по сицилиански”, “Върни се в рая, Ева”, “Година на дракона”, “Пустините на Литания”, “Удобен човек”, “Нежни насилия”.
Превежда руска и гръцка поезия. Издал е книги с преводи
на Белла Ахмадулина, Лев Озеров, Николай Старшинов.
Дългогодишен редактор в отдел “Поезия” на в. “Литературен фронт”.
Автор на текстове за песни (“Повей ветре” в изпълнение на Паша Христова, композитор Йосиф Цанков, печели Голямата награда “Златния Орфей” през 1970г.).
Повече от 20 години се занимава и с живопис.
 
Той е дългогодишен редактор в отдел “Поезия” на в. “[[Литературен фронт]]”. Автор е на текстове за песни (“Повей ветре” в изпълнение на [[Паша Христова]], композитор [[Йосиф Цанков]], печели Голямата награда “[[Златния Орфей]]” през 1970г.).
 
== Живот в дати ==
* 04.04.1926 – роден в село Турски извор (днес Български извор), Ловчанско от майка Мата Василева и баща Христо Василев
* 11.04.1926 – кръстен в църквата “Св. Св. Кирил и Методий” в родното му село
* 1940 – завършва основно образование в родното си село
* 1942-1944 – член на националната младежка организация “Български легионер”. Издава в. “Лъч”
* 1945 – завършва средно образование в Първа мъжка гимназия, София и гимназията в град Тетевен
* 01.11.1945 – записан в Юридическия факултут на Университет Св. Климент Охридски в София, специалност Правни науки
* 02.02.1949 – изключен от Университета на основание чл. 40 и 41 от ЗВО и заповед №70 на Ректора (реабилитиран през 1991 по Закона за реабилитираните и репресираните)
* 1949 - изселен е от София и му е отнето софийското жителство. Прекарва две денонощия в карцера на околийското управление на МВР в гр. Тетевен. Освободен е след като подписва декларация, че няма да напуска родното си село. Личната му карта е отнета
* 05.04.1949 – служи като трудовак в с. Студена, Пернишко (язовир Студена) и в с. Камарци, Пирдопска околия (тунела Гълъбец). Заболява от туберкулоза
* 10.10.1950 – уволнен по болест
* 17.04.1951 – обявен за негоден за военна служба по § 24 от Разписанието за болестите (регистриран с диагноза Белодробна туберколоза и туберколозен перитонит)
* 30.05.1953 – отказано му е постоянно софийско жителство, “защото има сведения за сериозни Ваши * провинения от политически характер в недалечното минало”
* 30.06.1953 – СБП одобрява за печат първата му стихосбирка “Гълъбец”, която излиза следващата година. Това отменя забраната да напуска родното си село; личната му карта е върната.
* 25.11.1954 – присъдена му е инвалидност трета група (получава и гражданско-инвалидна пенсия)
* 1956 – приет за член на Съюза на българските писатели
* 1958 – в народен театър “Сава Огнянов” – Русе е поставена първата му пиеса “Горчиво кафе”, реж. Павел Павлов
* 1959 – жени се за Елисавета Стефанова Василева – лекар, с която имат две деца: Мария и Любомир
* 1960 – постъпва на работа във вестник “Литературен фронт”, където работи до 1988 (1961-1972 сътрудник, 1972-1980 зам. Завеждащ отдел поезия, 1980-1988 завеждащ отдел поезия)
* 1962 – излиза първата му книга за деца “Старецът и маймунката” с художник Доньо Донев
* 1964 – излиза първият му роман “Играта”
* 1970 – печели Голямата награда “Златния Орфей” за текста на песента “Повей ветре”, музика Йосиф Цанков, изпълнение Паша Христова. Същата година печели и Трета награда за текста на песента “Песен за трите желания”, музика Морис Аладжем, изпълнение Емилия Маркова.
* 1985 – в Драматичен театър Разград е поставена пиесата му “Най-малкият брат на Дон Кихот”, режисьор Бойко Богданов
* 1986 – по случай 60-годишнината му е удостоен с орден “Народна Република България”, трета степен
* 1988-1989 – работи като заместник главен редактор на списание “Факел”
* 1991 – редактор във в. “Българска корона”
* 1992 – заместник-главен редактор във в. “Българска корона”
 
== Литература, посветена на него ==
* Д. Василев, ''Пламък'', 1974, №4, с.100
* Владимир Голев. Верен на поезията, ''Литературен фронт'', №17, 22 април 1976, с.3
* Нека покоряват пътищата, ''Турист'', 1976, №4, с.23
* ''Речник на българската литература'', т. 1, С.1976, с.196
* Симеон Хаджикосев, Димитър Василев, ''Българосъветска дружба'', 1974, №2, с.7
* Вихрен Чернокожев, Късни думи за Димитър Василев, ''Демокрация'', 28.08.2001
 
[[Категория:Български писатели]]
 
- - - - - -
 
Димитър Василев
 
04.04.1926 – роден в село Турски извор (днес Български извор), Ловчанско от майка Мата Василева и баща Христо Василев
11.04.1926 – кръстен в църквата “Св. Св. Кирил и Методий” в родното му село
1940 – завършва основно образование в родното си село
1942-1944 – член на националната младежка организация “Български легионер”. Издава в. “Лъч”
1945 – завършва средно образование в Първа мъжка гимназия, София и гимназията в град Тетевен
01.11.1945 – записан в Юридическия факултут на Университет Св. Климент Охридски в София, специалност Правни науки
02.02.1949 – изключен от Университета на основание чл. 40 и 41 от ЗВО и заповед №70 на Ректора (реабилитиран през 1991 по Закона за реабилитираните и репресираните)
1949 - изселен е от София и му е отнето софийското жителство. Прекарва две денонощия в карцера на околийското управление на МВР в гр. Тетевен. Освободен е след като подписва декларация, че няма да напуска родното си село. Личната му карта е отнета
05.04.1949 – служи като трудовак в с. Студена, Пернишко (язовир Студена) и в с. Камарци, Пирдопска околия (тунела Гълъбец). Заболява от туберкулоза
10.10.1950 – уволнен по болест
17.04.1951 – обявен за негоден за военна служба по § 24 от Разписанието за болестите (регистриран с диагноза Белодробна туберколоза и туберколозен перитонит)
30.05.1953 – отказано му е постоянно софийско жителство, “защото има сведения за сериозни Ваши провинения от политически характер в недалечното минало”
30.06.1953 – СБП одобрява за печат първата му стихосбирка “Гълъбец”, която излиза следващата година. Това отменя забраната да напуска родното си село; личната му карта е върната.
25.11.1954 – присъдена му е инвалидност трета група (получава и гражданско-инвалидна пенсия)
1956 – приет за член на Съюза на българските писатели
1958 – в народен театър “Сава Огнянов” – Русе е поставена първата му пиеса “Горчиво кафе”, реж. Павел Павлов
1959 – жени се за Елисавета Стефанова Василева – лекар, с която имат две деца: Мария и Любомир
1960 – постъпва на работа във вестник “Литературен фронт”, където работи до 1988 (1961-1972 сътрудник, 1972-1980 зам. Завеждащ отдел поезия, 1980-1988 завеждащ отдел поезия)
1962 – излиза първата му книга за деца “Старецът и маймунката” с художник Доньо Донев
1964 – излиза първият му роман “Играта”
1970 – печели Голямата награда “Златния Орфей” за текста на песента “Повей ветре”, музика Йосиф Цанков, изпълнение Паша Христова. Същата година печели и Трета награда за текста на песента “Песен за трите желания”, музика Морис Аладжем, изпълнение Емилия Маркова.
1985 – в Драматичен театър Разград е поставена пиесата му “Най-малкият брат на Дон Кихот”, режисьор Бойко Богданов
1986 – по случай 60-годишнината му е удостоен с орден “Народна Република България”, трета степен
1988-1989 – работи като заместник главен редактор на списание “Факел”
1991 – редактор във в. “Българска корона”
1992 – заместник-главен редактор във в. “Българска корона”
 
За него:
Д. Василев, Пламък, 1974, №4, с.100
Владимир Голев. Верен на поезията, Литературен фронт, №17, 22 април 1976, с.3
Нека покоряват пътищата, Турист, 1976, №4, с.23
Речник на българската литература, т. 1, С.1976, с.196
Симеон Хаджикосев, Димитър Василев, Българосъветска дружба, 1974, №2, с.7
Вихрен Чернокожев, Късни думи за Димитър Василев, Демокрация, 28.08.2001
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Василев_(писател)“.