Меровинги: Разлика между версии

154 байтове добавени ,  преди 12 години
редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
'''Меровингите''' са династия [[франки|франкски]] крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните [[Франция]], [[Нидерландия]] и [[Германия]] в периода от [[5 век|5]] до [[8 век]]. Понякога са наричаниНаричани от съвременниците си и „дългокосите крале“, но- значениетодългата коса „[[Мунд]]“ е символ на дългатамагическа имсила косав недревно егерманските ясновярвания.
 
Меровингската династия получава името си от [[Меровех]] (понякога латинизирано като Меровей или Меровий), водач на [[салически франки|салическите франки]] от около [[447]] до [[457]], и се появява в по-общата история с победите на [[Хилдерик I]] (управлявал около [[457]]–[[481]]) срещу [[вестготи]]те, [[сакси]]те и [[алемани]]те. [[Хлодвиг I]], синът на Хилдерик I, успява да обедини почти цяла [[Галия]] северно от [[Лоара]] ([[486]]), да приеме [[католицизъм|католицизма]] ([[496]]) и да унищожи кралството на [[вестготи]]те в [[Тулуза]] през [[507]]. При смъртта си Хлодвиг I разделя кралството между четиримата си сина според франкския обичай. Отделните части на свой ред са разделени отново на множество малки княжества, чиито владетели са наричани меровингски крале.
От гледна точка на краля системата не е добра. Той не получава приходи, няма какво да даде, освен земя, която, веднъж дадена, никога не се връща. Кралете стават все по-бедни, все по-безделни или ''rois faineants''. През [[7 век]] те изоставят всяко сериозно усилие да управляват.
 
В началото на 7 век меровингските крале започват да оставят все по-голяма част от ежедневното управление на един влиятелен служител в домакинството им, наричан ''maior domo'' или [[майордом]]. Службата на майордомите на свой ред става наследствена в семейството на [[каролинги]]те. Скоро те се превръщат в истинските военни и политически водачи на франкското кралство. Това си проличава през [[732]], когато нахлулата в страната арабска армия ([[маври]]) от [[Испания]] е разбита от войска, водена не от краля, а от майордома [[Карл Мартел]]. Този период е известен като време на „ленивите крале“.
 
Синът на Карл Мартел, майордомът [[Пипин Къси]], получава подкрепата на франкските благородници за смяна на династията. Когато [[папа Захарий]] го призовава на помощ срещу [[лангобарди]]те, той настоява в замяна за църковното одобрение за коронацията му. През [[751]] г. [[Хилдерик III]], последният франкски крал от династията на Меровингите, е свален от власт. Той е оставен жив, но дългата му коса е отрязана и е изпратен в манастир.