Разлика между версии на „Временно руско управление“

редакция без резюме
'''Временно руско управление''' е периодът, в който окупираните от [[Русия|руските]] войски по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година територии на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април [[1877]] година. [[Берлински договор|Берлинският договор]] ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май [[1879]] година със създаването на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref>
 
Временно руско управление на България (1877-1879)
 
Временното руско управление може да се раздели на четири етапа: подготвителен, военновременен, мирновременен и заключителен.
.
1 Първият етап – започва през ноември 1876, когато в хода на подготовката за войната главното командване към руската армия създава "Канцелария за гражданско оправление на освободените зад Дунава земи"оглавена от Владимир Черкаски.Н.Геров,проф.М.Дринов,Тодор Бурмов,Петко Каравелов,подпомагат дейността на рруските военни и граждански специалисти
2 Вторият етап-стъпването на руските войски върху българския бряг и спирането на бойните действия (юли 1877-февруари 1878).В хода на войната Гражданската канцелария практически започва да изгражда бълг.държава.7-руски офицери стават губернатори,Н.Геров става 8-мия като заема губернаторски пост в Свищовска област.Повечето заместници на губернаторите са българи.
Княз Владимир Черкаски умира в деня на подписването на Санстефанския мирен договор.Май 1878 за руски императорски комисар в България е избран Александър Дондуков-Корсаков.
3 След подписването на Санстефанския договор започва третият – мирновременният период през който сме свидетели на постепенната замяна на руските кадри с български, успоредно с изграждането на българска армия, полиция, цантрални и местни органи на управление, съдебни и финансови институции.След назначаването на Корсарски на длъжността „Имперски Комисар”. Под негово ръководство се изгражда Съвет на имперския комисар състоящ се от 7 отдела. Седалището му е преместено от Търново в Пловдив, тъй като се е смятало той да стане столица на новата държава.
4 Заключителният етап от ВРУ започва след Берлинския конгрес (1 юли 1878г.) Конгресът определя границите и характера на Княжеството и автономната област Източна Румелия. За 9 месеца ВРУ се задължава да организира свикване на Велико народно събрание, което да гласува конституция и да избере княз. Губернаторът на Пловдив генерал Аркадий Д. Столипин е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак, който има задача да подготви предаването на областта на новия управител, назначен от султана. През октомври 1878г. седалището на ВРУ се премества от Пловдив в София.
 
== Организация ==
Анонимен потребител