|
}}
'''Константин Никифоров Попконстантинов''' е [[Българска армия|български офицер]] от артилерията, ([[майор]]) от [[артилерия]]та, първият българин [[военен министър]] (1885 - 1886).
== Биография ==
Константин Никифоров е роден на 31 октомври (ст. ст. 19 октомври [[стар стил]]) 1856 г. в семейството на учител в град [[Габрово]]. Първоначално учи в родния си град и в [[Елена]], завършва реално училище в [[Николаев (град)|Николаев]]. През [[1876]] г. постъпва в Константиновското артилерийскоАртилерийско училище в [[Санкт Петербург]], но прекъсва обучението си, за да вземе участие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 - 1878) г]]. По време на войната служи в 26XXVI-таа артилерийскаАртилерийска [[бригада]] на рускатаРуската армия и е произведенповишен ввъв военно чинзвание [[подпоручик]].
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождение]]то служи за кратко в 1I-ваа полскаПолска видинскаВидинска [[батарея, а]]. презПрез [[1879]] г. постъпва в Михайловската артилерийскаАртилерийска академия в [[Санкт Петербург]], която завършва с отличие през [[1883]] г.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската [[артилерия]] като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във [[Военното училище]]. [[Капитан]] Константин Никифоров става първият българин - [[военен министър]] (в [[Правителство на България (10)|правителството]] на [[Петко Каравелов]]). Той заема този временен пост на 22 септември (ст. ст. 9 септември [[стар стил]]) 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на [[Съединение на България|Съединението на България]] и изтегля своите офицери от страната.
=== Сръбско-българска война (1885) ===
За по-малко от два месеца подготвя армията за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]). Подпомага взаимедойствието на корпусите с щаба на войската. За заслугите си по време на войната е произведенповишен в чинзвание [[майор]] и награден с орден „За храброст“ II степен.<ref name="tt"/> На 22 ноември{{дата стар(ст. стил}}ст.) е утвърден като постоянно заемащ длъжността военен министър на страната.
След русофилския военен [[Преврат в България (1886)|преврат]] от [[21 август]]{{дата нов стил}} [[1886]] г., имащ за цел детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Константин Никифоров е включен без негово съгласие в [[Правителство на България (11)|кабинета]] на митрополит [[Климент Търновски]]. Той е смятан за близък с лидера на [[Либерална партия|Либералната партия]] Петко Каравелов и подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство, подава си оставката и преминава в запаса.
През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и литературна дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“ (вч.I 2и части,II (1889 - 1891 г.). Майор Никифоров се проявява и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.
В края на [[1890]] г. Константин Никифоров заминава на лечение в град [[Мерано]] в [[Италия]], където умира на 1 февруари (20ст. януарист. [[стар20 стил]]януари) 1891 г. По време на 25-годишният юбилей от Сръбско-българската война през 1910 г. останките му са тържествено препогребани в [[София]].<ref name="tt"/>
== Награди ==
| 