Ногай: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
Бащата на Ногай - Татар, почива докато служи на Хулегу. През 1262 г., по времето на гражданската война между Берке и [[Хулагу|Хулагу хан]], войските на Ногай изненадват нахлуващите сили на Хулaгу край река Терек. Хиляди се одавят, а оцелелите отстъпват обратно към [[Азербайджан]]. През 1265 г. Ногай предвожда войската си през [[Дунав]]а, обръщайки в бяг [[Византия|византийските]] части и опустошавайки множество градове в [[Тракия]]. През 1266 г. [[василевс]]ът [[Михаил VIII Палеолог]], нетърпелив да сключи съюз с варварина, омъжва извънбрачната си дъщеря [[Ефросина Палеологина]] за Ногай. В същата година, Ногай губи едното си око в битка със своя родственик Абака хан. Но в крайна сметка, след смъртта на Берке, той установява разбирателство с Абака и неговия наследник Аргун.
Ногай управлява [[руснаци|русите]] от Галисия-Волхиния, [[Осетия|осетите]] и [[Влашко|влахите]]. Той напада [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] заедно със северните руски феодали и князе през 1275 г. За разлика от успешното монголско нашествие в Европа от преди четиридесет години, предвождано от генерал [[Субетей]] по времето на [[Угедей хан]], Ногай провежда неуспешно нападение срещу [[Унгария]] през 1285 г. заедно с Талабуга и [[кумани|кумански]] войскови части. След като опустошава [[Трансилвания]], той бива разбит край Пеща от унгарската кралска армия под командването на [[
През 1286 г. той заставя сръбския [[крал]] [[Стефан II Милутин|Стефан Урош II Милутин]] да признае неговото сюзеренство. Нога също така засилва монголското влияние във вътрешната политика на [[Второ българско царство|България]]. През 1277 г. монголите са сразени от [[Ивайло]], предводителят на метежническото движение, но през 1278-9 г. Ногай успява да победи Ивайло и го обсажда в [[Дръстър]] (Силистра). Ивайло се опитва да се обърне към Ногай за помощ, но бива измамен и убит, като Ногай превръща новия български [[цар]] [[Георги I Тертер]] (1280-1302 г.) в свой [[васал]]. След като царят избягва във византийския двор, Ногай издига своя съюзник [[Смилец]] на българския престол.
| |||