Разлика между версии на „Рутенски език“

м
Grammar: 6;
м (Grammar: 6;)
|-
| valign="top"| Изчезване на езика:
| развил се в [[Белоруски език|белорускибеларуски]] и [[Украински език|украински]]
|-
| [[Езикови семейства и езици|Езиково семейство]]
|}
 
'''Старобелоруски''', '''староукраински''', '''западноруски''' или '''рутенски език''' (на белорускибеларуски ''Старабеларуская мова'', на украински ''Староукраїнська мова'') е бил [[Източнославянски езици|източнославянски език]] с историческо значение. Той се е говорел след 1569 в източните славянски територии на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].
 
Произхождащ от [[староруски език]], старобелоруски е прародителят на съвременния [[Белоруски език|белорускибеларуски]]. Понякога дори е наричан „западно руски“ (на руски ''западнорусский язык''). Тъй като рутенският винаги е бил, така да се каже, [[Диглосия|разговорна, непрестижна]] противоположност на [[Църковнославянски език|църковнославянския език]], той е бил и все още е наричан често ''проста(я) мова'' (буквално „прост език“).
 
===Раздалечаване между книжовния Старобелоруски и книжовния Староруски===
 
===Нови национални езици===
С настъпването на [[Романтизъм|романтизма]] през началото на деветнадесети век на бял свят се появили литературният белорускибеларуски и литературният украински, и двата произлезли от говоримите народни диалекти и двата малко повлияни от литературния рутенски. Междувременно [[Руски език|руският]] съхранил известна част от църковнославянската лексика, така че в днешни дни най-поразителните лексикални различия между руския от една страна и белоруския и украинския от друга са много по-големият дял на думи от църковнославянски произход в първия и на такива от полски в другите два.
 
Отцепването на дъщерните езици от книжовния старобелоруския може веднага да бъде доказано чрез новосъставените [[Белоруска азбука|белорускибеларуски]] и [[Украинска азбука|украински]] [[правопис]].
 
Скъсването с литературната традиция е било особено драстично в белоруския: В [[Жечпосполита]] [[Полски език|полския]] съвсем бил изместил рутенския в областта на администрацията и литературата. Освен това през продължилата тринайсет години война с [[Руско царство|Руското царство]] (1654-1667) около 50% от белоруското население (или рутенците от [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]]) било избито и [[страна]]та била опустошена. Градовете и цялата образователна система били унищожени. След това белоруският се запазил само като говорим селски език без почти никаква писменост чак до средата на деветнайсети век.
За разлика от беларусите и източните украинци западните украинци, които се случили да живеят в [[Австро-Унгария]], запазили не само названието ''рутенски'', но и много повече от църковнославянските и полските елементи в рутенския. Те понякога са наричани с тяхното родно име, [[русини]].
 
Така до 1800 литературният рутенски език се бил развил в три съвременни книжовни езика. За повече сведения по тяхното по-нататъшно развитие вижте [[белорускибеларуски език]], [[русински език]] и [[украински език]].
 
== Бележки ==
38 183

редакции