Камий Писаро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: simple:Camille Pissarro |
м Grammar: 5; |
||
Ред 12:
== Биография ==
Камий Писаро е роден на [[10 юли]] 1831 г. на остров [[Сен Тома]] ([[Вирджински острови]]), в буржоазното семейство на търговеца евреин [[сефард]] Абрам Писаро и доминиканката Рашел Мансано-Помие,които имат железарски магазин. Родителите му поддържат връзка с Бордо, където през 1824 г. е емигрирало семейството на баща му. До 12 годишна възраст Камий живее в Западна [[Индия]], а след това семейството го праща в [[Париж]]. Учи в лицея "Савари" в Паси. Още тогава Камий показва голям интерес към рисуването. Неговият пръв учител, Огюст Савари, уважаван салонен художник, го подкрепя. Камий пълни тетрадки с рисунки на палми и плантации от родния остров. През 1847 г. баща му го прибира у дома, за да го въведе в семейната търговия, но Писаро предпочита да прекарва свободното си време на пристанището и да рисува. Там той среща датския художник, Фриц Мелби, който макар и по-голям от него само със няколко години, е излагал неколкократно свои картини в Копенхаген. Мелби забелязва таланта на Писаро и го окуражава. Камий напуска тайно острова и семейството си и заминава през 1852 г. заедно с Фриц Мелби за [[Венецуела.]] В Каракас двамата наемат къща и Писаро рисува градския пейзаж, пазара, таверните, но също и селския живот и растенията. През
'''Младият художник'''
Ред 18:
Най-сетне на Камий се удава да убеди баща си да го подкрепи в решението му да се отдаде на рисуването.
През [[1855]] г. окончателно се установява във [[Франция]]. Тук има възможност да разгледа близо пет хиляди платна от Световното изложение, сред тях творби на [[Йожен Дьолакроа]], [[Камий Коро]] , [[Жан Огюст Доминик Енгър]]. Писаро става ученик на [[Антон Мелби]], брат на Фриц Мелби и на Камий Коро, когото много уважава. Под натиска на баща си взема уроци в Академията по изящни изкуства, но догматизмът там не му допада,а също и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с [[Клод Моне]] и [[Пиер-Огюст Реноар]].
По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват за реализма и рисуването на открито. Самият Писаро започва да рисува в горите, северно от Париж. Една от тези картини, "Пейзаж край Монморанси" е приета за Салона на художниците през
През 1857 г.родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859 г. като прислужница в къщата постъпва Жюли Вали, в която Камий се влюбва. Когато момичето забременява, Камий взема мъжественото решение да остане с нея, дори и без брак и против волята на родителите си. Това още повече усложнява отношенията му с майка му, която не може да приеме, че е избрал живописта за своя професия.
В 1859 и 1860 г. излага в официалния [[Салон]].
Ред 25:
Средата на 1860 г. Писаро започва да се разграничава от учителя си Камий Коро и да създава собствения си стил. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "[[Салон на отхвърлените]]". През годините 1866 и 1868 съответно по две картини са допуснати в официалния Салон. Писаро получава добри отзиви от младия критик [[Емил Зола]], който го хвали много, като особено подчертава неговата добросъвестност при изобразяване на Природата.Тези похвали в никакъв случай не означавали търговски успех. Писаро изпада в тежко финансово положение и трябва да изхранва семейството си например с рисуване на ветрила или украсяване вътрешността на магазин. С малки изключения художникът през целия си живот се бори с немотията. Често обикаля с картина под мишница Париж, за да търси купувач, моли за аванс или продава картините си на безценица. За щастие съществува търговецът на картини [[Дюран-Рюел]], който е най-верният поддръжник на импресионистите. В тежките години на отхвърляне той е един от малцината, които ги харесват и подкрепят материално и морално. Прави изложби на техни произведения, дава аванси за картините. На няколко пъти заради финансовата си подкрепа за импресионистите преживява банкрут, но отново и отново се изправя на крака. Дюран- Рюел има голяма роля за популяризиране на творчеството на Клод Моне, който след години на нищета става най-продаваният приживе импресионист. За разлика от него Камий Писаро едва през последните години от живота си се отърсва от финансовите си проблеми.През тежките години семейството преживява и благодарение на усилията на Жюли, която при честите местения от място на място навсякъде си създава малко стопанство, с което поне осигурява храна за многолюдното семейство.През 1869 и 1870 Писаро работи редом с Клод Моне и Реноар. Те поставят стативите си един до друг и рисуват едни и същи мотиви, като всеки остава верен на собствения си стил. В по-късните години в дома на Писаро отсядат Сезан, Гоген и Ван Гог. Рано сутрин художниците излизат и прекарват целия ден рисувайки пейзажа наоколо.
При избухването на [[Френско-Пруска война|Френско-Пруската война]] ([[1870]] г.) заминава за [[Англия]]. Тук художникът изучава [[пейзаж]]ите на [[Джоузеф Търнър]] и [[Джон Констабъл]].По-късно в Лондон пристига и семейството му. На 14 юни
В следващите години Писаро рисува в [[Лувисиен]], [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е едиственият голям импресионист, участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичния]] стил на Сьора.
През 1892 г. е организирана изложба на Писаро от Дюран-Рюел, която носи позакъснял успех за художника (по това време Реноар и Моне са вече доста известни). През 90 те Писаро участва в редица импресионистични изложби: [[Париж]], [[Ню Йорк]], [[Брюксел]], [[Дрезден]], [[Питсбърг]], [[Петербург]].
| |||