Уикипедия

Христина Морфова: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м RomanNr: 1 repl; Cyrlat: 1 repl; Grammar: 6;
Ред 12:
 
== Биография ==
Христина Морфова е родена в [[Стара Загора]] на 24 април 1889г1889 г. в семейството на Кина и Васил Морфови. Майка й е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва: "Още 4 годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!..."
 
Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 - 1899 е записана ІІІIII отделение във Велико Търново. В града за първи път посещава театрално представление в салона на [[читалище "Надежда"]]. От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот. Но и в бъдеще остава неразривно свързана с Търново, което продължава да посещава и след като вече учи навън.
 
Учи в [[Пражката консерватория]], а започва сценичната си кариера в [[Бърно]]. От 1915 г. пее в [[Българското оперно дружество]], преименувано през 1922 г. в [[Софийска народна опера]]. Гласът ѝ обхваща диапазон от три [[октава|октави]].
Ред 20:
Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на [[Бедржих Сметана]]: Маженка ("Продадена невеста"), Милада ("Да-либор"), на Аида в едноименната опера на Верди, на Дона Анна ("Дон Жуан"), Леонора ("Фиделио"), Маргарита ("Фауст"), Виолета "Трубадур" - Верди, Мими в "Бохеми" - Верди, Тоска в "Тоска" от Пучини, Растуца в "Кавалерия Рустикана" на Маскани, Кралицата на нощта във "Вълшебната флейта" на Моцарт. Творчеството й покрива от колоратурни до мецосопранови партии. Безбройни са нейните представления из цялата страна заедно с пианиската и нейна много добра приятелка [[Людмила Прокопиева]].
 
Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Често срещаните комплименти звучат така: "Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненада с блясъка и силата на височините. Забелижително развита певчевска и дъхова техника на артистката й дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Океана из "Оберон", както и голямата ария на Царицата на нощта из "Вълшебната флейта". /Вестник "Райхспот", 27.02.1916г1916 г., Виена/
 
Освен певческа кариера, Морфова работи и като музикален [[педагог]] и [[режисьор]]. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти.
Ред 28:
Христина Морфова не е само една от най-видните представителки на художественото пеене, но и вдъхновена изпълнителка на български народни песни, които ревностно популяризира в страната и в чужбина. Безгранична е любовта й към българските народни шевици и бродерии. Живее интензивен духовен живот, поддържа будно отношение към литературата и изобразителните изкуства. В нейния дом има ценни произведения на изкуството от изтъкнати наши и чужди художници и скулптури.
 
Един от близките й приятели художникът [[Недялко Каранешев]], който е председател на Дома на изкуството и културата във Велико Търново я кани на 13 април 1934г1934 г. да изнесе голям благотворителен концерт в полза на [[Туристическо дружество "Трапезица"]]. КонценpтътКонценртът жъне невероятен успех. Развълнуваните търновци я аплодират бурно, считайки я за своя съгражданка. Общинският вестник "Велико Търново" от 31 октомври 1935г1935 г. в хрониката съобщава: "На 19 т.м., събота, 9 часа вечерта в салона на читалище "Надежда", г-ца Морфова и г-ца Прокопиева изнесоха концерт в полза на бедните търновски пощенци. Концертът бе изнесен великолепно и публиката награди нашите артистки с бурни ръкоплряскания."
 
Загива при катастрофа, докато пътува с автомобил от село Баня, Карловско към София. Бюстът и, творба на [[Кирил Шиваров]], поставен на изхода на [[Пирдоп]] посока [[Карлово]], е откраднат.
Ред 34:
== Източници ==
* Митова - Ганева Катя, "Великотърновки - от традицията към модерността"
* Български народен театър, №8, София, 25 юни 1938г1938 г.
* Станчева Ваня, "Христина Морфова и Велико Търново", в-к "Борба" /В.Търново/, №45/17 април 1992г1992 г.
* Morfov B, Kristina Morfova, Praha, 1988
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Христина_Морфова“.