Джон Уотсън: Разлика между версии

Влиза във Формула 1 с частен [[Брабам]] през [[1973]] г. на Голди Хексагон Рейсинг. В този първи сезон участва в едва две състезания и са по-скоро неуспешни, но той не се отказва. Остава в тима и през следващата година и печели първата си точка на [[Монако]]. Печели общо 6 точки през този сезон, което си е добро постижение. През [[1975]] г. отново не записва точка, карайки последователно коли на [[Съртис]], [[Лотус]] и [[Пенске]]. През [[1976]] г. остава в Пенске и записва много добър сезон - качва се на подиума на [[Голяма награда на Франция]], а в [[Австрия]] постига първата си победа. В резултат на победата се обръсва - резултат от бас с шефа на тима Роджър Пенске. [[1977]] г. се връща в Брабам и това се оказва грешка. Все пак в [[Голяма награда на Южна Африка]] колата издържа цялата дистанция и Уотсън записва точки, а и първата си най-бърза обиколка. Състезанието за съжаление е белязано от смъртта на [[Том Прайс]]. Уотсън печели първия си [[пол позишън]] в Монако. Колата е твърде чуплива и не отговаря на скоростта на Уотсън. Завършва в едва 5 от 17 състезания. Най-лошото е във [[Франция]], където води от началото на състезанието и отпада в последната обиколка. [[1978]] г. е по-успешна, тъй като колата е по-добра, но Уотсън е засенчен от съотборника си - световния шампион [[Ники Лауда]].

През [[1978]] г. преминава в [[Макларън]] - тим, в който ще остане до края на състезателната си кариера. Най-успешна за него е [[1982]] г., когато завършва трети в крайното класиране, с две победи. Шампион става [[Кеке Розберг]] с 1 победа, но по-постоянни класирания. Уотсън остава известен като непредсказуем пилот, често "изплуващ" от средата на колоната, за да окупира челните места. На градската писта в [[Детройт]] през 1982г1982 г. изпреварва 3 коли в 1 обиколка, в тсъстезание, където изпреварването е трудно той стартира 17-и, а печели победа. [[1983]] г. повтаря подвига си на друга градска писта - в [[Лонг Бийч]], където стартира 22-и и печели - нещо, което рядко става в днешната Формула 1. В края на сезона има 22 точки срещу 10 на съотборника си - Лауда, но това не пречи именно той да бъде изгонен, когато тима подписва за следващата година с [[Ален Прост]]. Решението обаче не е погрешно и на следващата година Лауда печели третата си титла. Година по-късно - на [[Голяма награда на Европа]] [[1985]] г. Лауда е контузен, a Уотсън е поканен да го замести. Завършва 7-и и не печели точки, но по-интересното е, че за първи път след [[1975]] г. пилот, който не е световен шампион кара колата с номер 1. С това официалната кариерата на Уотсън във Формула 1 приключва. Става пилот на спортни автомобили, а след отказване от активни състезания, става коментатор и основава училище за млади състезатели. Също е и първият пилот, тествал кола на [[Джордан Гран При]] за Формула 1.