Битка при Ровине: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Grammar: 1;
Ред 18:
В началото на [[пролет]]та на 1395 в [[Южна Добруджа]] османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на [[Влашко]]. Основните военни сили минават Дунава при [[Видин]] и [[Никопол]], а трети отряд предвождан от османския фаворит за влашкия престол [[Влад I]] се насочва по [[река]] [[Яломица]] към княжеската столица. Разбирайки, че срещу такава военна сила няма шанс, Мирчо изчаквайки военната помощ на своя съюзник [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] предприема партизанска тактика без да дава решително сражение.
 
След като не получава очакваната военна подкрепа от унгарския крал, Мирчо Стари влиза в преговори с Баязид I, уверявайки го, че ще го пропусне безпрепятствено към [[Кралство Унгария|Унгария]]. Влашката войска наброява 10 хил., а османската 40 хил. бойци. Баязид Светкавицата отказва мирното предложение и се разиграва кървавата битка известна още и като „битката на блатата“, която османците печелят. Въпреки това, жертвите и от двете страни са огромни, което принуждава Баязид да напусне Влашко. В боя, както и в последвалото сражение при [[Битка при Никопол|Никопол]], особенноособено се отличава османският васал [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].
 
== Последствие ==