Хуго де Фриз: Разлика между версии

За да подкрепи своята теория за пангените, която не била широко забелязана по онова време, през 90-те години на XIX век де Фриз провежда серия от експерименти чрез хибридно кръстосване на разнообразни растения и открива нови форми сред диворастящите, на една запусната поляна, цветя – нощна красавица (Oenothera Lamarckiana). Неговите експерименти довели до същите изводи, направени от Мендел и потвърдили неговата хипотеза, че унаследяването на специфични белези при организмите става чрез частички. Той също размишлява върху въпроса дали гените могат да преминат видовата бариера, експериментирайки с един и същ ген, отговорен за големината на влакнестата покривка при два различни вида растения. Де Фриз имал в предвид физическа кръстоска между видовете. Това всъщност също се случва, но много рядко при висшите организми.

 

 

Коренс и Ерих фон Чермак сега си делят заслугата за преоткриването на законите на Мендел. Може би е важно да се отбележи, че Коренс е бил ученик на Нагели, известен ботаник, с когото Мендел е кореспондирал относно експериментите си с грах, но който не е разбрал колко значима е била работата на Мендел. Учудващо, Чермак е бил внук на човека, преподавал ботаника на Мендел, докато е учел във Виена.'''